„… Ще откриете, че те ще се завърнат като пораснали приятели, с които можете да изградите изцяло нови взаимоотношения.“

Порастването на децата  

Никога не си подреждат стаята. Пускат музиката толкова силно и до късно, че ви подлудяват. Вече сте стигнали пределната точка и се питате къде сте сбъркали като родител на тези кисели, мрачни, облечени в черно тийнейджъри. Те ви отговарят едносрично, вечно са депресирани (но чудодейно се развеселяват, когато приятелите им се появят), непрестанно са гладни, груби, меркантилни, заядливи и неизменно се срамуват от вас. А вие вините себе си… Проблемът е във вас. Нещо не сте направили както трябва… 

Глупости. Всичко това е много хубаво. 

Вижте, децата ви трябва да се отдръпнат от вас, за да могат да напуснат дома. Ако ви обичат прекалено силно, не биха могли да си тръгнат. Та нали вие сте ги отгледали, бърсали сте дупетата им, обличали сте ги, хранили сте ги, давали сте им пари през целия им живот. Те обаче не се чувстват благодарни. Искат да напуснат дома, да пият алкохол, да правят секс и да използват вулгарни думи.

Вече не искат да са вашите мили ангелчета. Искат да са обидчиви, дръзки, груби и пораснали. Искат да изследват и изучават света сами, дори това да значи да си навличат неприятности. Имат нужда да скъсат веригите, да се освободят  от  родителските  окови  и да се спуснат по хълма, крещейки, че най-накрая са свободни. 

Как, за бога, биха могли да направят всичко това, ако все още изпитват страхопочитание към вас, ако все още са толкова привързани и ви обичат толкова силно? Децата трябва да се почувстват свободни, преди да се върнат отново вкъщи като нещо повече от просто ваши деца. Това е напълно естествен процес и вие би трябвало да го очаквате и да се радвате да им видите  гърбовете. 

Според мен колкото по-рано ги отпъдите, толкова по-скоро ще се върнат. Не можете вечно да им оправяте косите, да ги завивате преди лягане и да им четете книжки, но ще откриете, че те ще се завърнат като пораснали приятели, с които можете да изградите изцяло нови взаимоотношения. 

Ако се опитате да ги задържите, те ще негодуват срещу вас. Ако пък приемете нещата прекалено лично, те няма да се върнат скоро, защото ще се чувстват гузни. 

~ Тази част можете да я покажете на вашия тийнейджър:  
Не бъдете прекалено сурови с родителите си. Те се чувстват заплашени от новите ви взаимоотношения, точно както и вие. Имайте търпение, те се опитват да оправят нещата в движение, също като вас.

От: „Правилата на живота“, Ричард Темплар, изд. „Обсидиан”, 2017 г.
Снимка: twitter.com