Grandma Moses, която започва да рисува на 70 години

Ана Мария Робъртсън, по известна като Grandma Moses, е доказателството, че никога не е късно да започнеш да правиш това, което наистина обичаш и да изявиш талантите си. Тя е самоук художник, който започва кариерата си в областта на изобразителното изкуство, когато е на около 70 години и оставя в наследство над 1500 картини, отразяващи пасторалния американски живот, такъв, какъвто го е преживяла и запомнила.

Родена през 1860, прекарва по-голямата част от живота си, отдадена на селскостопански живот, който по-късно става основна тема в творчеството й. Израства като едно от десетте деца във фермата на родителите си. Напуска дома си само на 12, за да започне да изкарва сама прехраната си като работник в близка ферма. На 27 години се омъжва за Томас Мойсей, раждат им се общо десет деца, но само пет от тях оживяват. Ана Мария рисува през целия си живот, но напълно се отдава на изкуството, когато е на 67. По това време смъртта отнася съпруга й и това е единственият начин, по който тя успява да се справи със скръбта си.

До средата на 30-те, когато вече е преминала 70-та си годишнина, посвещава по голямата част от времето си на рисуване. Първият й голям пробив се случва през 1938, когато един колекционер вижда нейни творби, висящи в местен магазин и ги купува. На следващата година някои от картините й са показани в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк в изложба на неизвестни художници.

Grandma Moses черпи сюжетите от картините си директно от паметта си. „Получавам вдъхновение и започвам да рисувам; ще забравя всичко, всичко освен как нещата са били и как да ги нарисувам така, че хората да разберат как сме живели.“

Често я наричат примитивен художник, тъй като е самоука, но тя успява да си спечели безброй почитатели и последователи. В средата на 40-те, нейните картини са възпроизведени като поздравителни картички, което я прави популярна пред по-широка аудитория. През 1949 печели наградата на Женския национален прес клуб за артистичните си постижения и получава наградата лично от президента Хари Труман. Скоро сменя четката с химикал и започва да пише мемоарите си „Историята на моя живот“.

Доживява дълбока старост – напуска земята на цели 101 години, като за това време успява да спечели сърцата на милиони и да се превърне в пример за вдъхновение и доказателство, че никога не е късно да извадиш наяве трепетите на сърцето си.

Животът е такъв, какъвто си го направим. Винаги е било така и винаги ще бъде!

Рисуването не е важно. Важното е винаги да си зает.

Рисувам отгоре надолу. Започвам от небето, после планините, после хълмовете, след това къщите, добитъка и едва тогава хората.

Понякога поглеждам през прозореца, за да потърся цвета на някоя сянка или странен нюанс на зеленото по дърветата, но когато съм готова да рисувам, просто затварям очи и си представям картината.