Актьор по призвание и душа, Димитър Стефанов, когото всички наричат просто Чочо, прекрачва драматична сцена, за да се посвети на един по-различен „спектакъл” – детското парти. Дълги години той е идеолог, организатор и главно действащо лице на авторски забавления за мъници и тийнейджъри, а това лято врати отвори неговият необикновен ивент център за деца и родители „Златната коза”. С това впечатляващо име идват още много изненади, а близостта на артистичната „Коза” до Столичния зоопарк е в съвсем хармоничен аспект. Но нека ви разкажем за този златен рог на детството и приказен оазис, който въпреки скорошното си начало, вече се увенча с достойна слава и награди. Роден от вдъхновението на Чочо и осъществен с неговия ентусиазъм и подкрепата на брат му Владимир, ивент центърът за деца и родители „Златната коза” кипи от новаторски идеи, жужи от крилати феи и сбъдва всички детски желания. Тук фантазиите намират своите смели сбъдновения, а преживяванията се превръщат в незабравими спомени. Лесно ли е да накараш децата да ти се доверят, да те привлекат за „съучастник” в личния си свят, да им подариш един незабравим празник и да предразположиш родителите сами да пожелаят да станат част от него? 

За сбъдването на мечтите и вълнението на душите, на сцената на Web Stage каним Димитър Стефанов – ЧОЧО. 

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

Как се пръкна тази толкова нетипична „Златна коза” и как създадохте концепцията за това чудно пространство за деца?

Името дойде от едно мое пътуване до Ница. Между Ница и Монако, горе в планината има малко селце с един-единствен ресторант, вкопан в самите скали, от който се разкрива изумителна гледка към цялата Френска Ривиера. Та той се казваше „Златната коза”. Така се роди името на настоящия ивент център за деца и родители. Исках да си създам едно местенце, където както казваше майка ми, да правя каквото си поискам. Място, което да украся с цветята, които харесвам, където да покажа на гостите и приятелите си какво харесвам като изкуство, като музика, картини и в същото време – хубаво място за празнуване на партита за децата и техните родители. И може би по-скоро съм помислил повече за родителите, защото това нещо липсва в София като пространство – за да се чувстват добре и те. 

Не е паднал някакъв голям труд – правех това, което ми харесва. Аз и брат ми Владимир измислихме всичко, вдъхновенията идваха от най-невероятни места и пътувания – детската част в черно и бяло например, е инспирирана от един страхотен магазин в Бейрут, чийто интериор бе решен в черно-бяло каре 3D – беше феноменално. И си казах – стига шарено, нека сме шарени отвътре.

Каква е „приказката”, която Златната коза може да разкаже на съвременните деца? Какво преживяване им подарявате тук?

„Приказката” на Златната коза е много специфична и различна за всяко дете и неговото семейство, затова оставям всеки от тях да си я разкаже у дома. Моята любима приказка е тази за шареното човече, което се появило на земята, а всичко около него било сиво. И станало така, че небето поискало малко от неговото синьо, тревата малко от зеленото, Слънцето от златното, сърничката от кафявото. Накрая, когато малкото дете потърсило шареното човече, то било изчезнало. Няма поука от приказката – дали детето е останало тъжно… Аз лично се чувствам щастлив от нея и я разказвам с удоволствие. Защото смятам, че човек трябва да раздава. 

Какви са твоите впечатления от днешните деца? Какво ги вълнува, впечатлява, забавлява? За какво си мечтаят? Кои са най-големите им страхове?

Днешните деца са много различни, намирам, че това последно поколение са си самодостатъчни – нямат нужда някой да ги забавлява, да ги организира. Дори често децата ме питат дали може просто сами да си поиграят тук. Разбира се, винаги има хора около тях. 

В твоя ивент център има толкова различни пространства – за партита, куклен театър, геймърски игри, дори кът за четене и escape стая? Къде е най-голямото стълпотворение по време на събития и кой най-често остава в библиотеката?

Освен големите пространства за празнуване, тук има сътворени и малки кътчета, където и деца, и родители могат да се чувстват добре – част, която е направена по подобие на театрална гримьорна, малка библиотека с пиано (подарено от известен български пианист). Онзи ден например, едно детенце се беше навряло под пианото с книжка в ръце и кротко си четеше там. Уважавам избора на всеки. Скоро ще бъдат готови escape стаята и геймърският кът. 

Златната коза е не само защитена територия на детството, но и място за родители. Каква е тяхната роля в приказния сценарий? Кое предпочитат – забавлението или отдиха?

В минали години правеше впечатление, че по време на детски партита, българският родител обича да бъде по встрани, да остави децата да се забавляват, а той да си почине, да пие чаша вино. Напоследък тази тенденция не се забелязва. Днес родителите предпочитат да бъдат част от празника на децата си, а не само наблюдатели. Да се забавляват, да виждат какво се случва, да усещат емоциите, защото тези спомени са много ценни. 

Кое прави едно детско парти незабравимо – има ли изпитана рецепта за това? 

Правят го самите деца, самите хора. Затова казвам, че моята работа е лесна. Аз трябва да разговарям с децата, оставям ги самите те да ми подадат на какво им се играе, да споделят в какво настроение са. С по-големите деца предварително се чуваме по телефона или се срещаме, за да ми опишат как си представят празника си. Тук рождениците са от съвсем малки – на годинка, до тийнейджъри. Тъкмо те предпочитат да празнуват индивидуално, без родители. 

Кое забавлява теб самия в тази работа?

Преди ме забавляваше резултатът – винаги съм гонел резултата семейството да бъде много доволно от мен. Сега, като че ли нещата се променят – започвам да изпитвам удоволствие от самия процес на правенето на нещата и това ми дава повече щастие, радост и вдъхновение. Това ми е по-сигурно, дава ми по-ценни устои и основа.

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

Кое е най-ценното признание за твоята работа и ти носи най-голямо удовлетворение?

Спомням си преди време едно момиченце на 4 годинки, което се разплака още в самото начало на партито, въобще отказа да играе, седеше при мама и тате, а накрая дойде, гушна ме и каза: „Чочо, искам да се оженя за теб!”  Аз наистина не знаех как да реагирам в тая ситуация. Детето плака през цялото време, но явно вътре в него се бушували много бурни емоции, и то е направило този избор. 

Най-голямото предизвикателство в отношенията с децата?

За мен винаги е било предизвикателство, когато някое дете откаже да играе, да общува по време на парти – и аз искам да разбера каква е причината за това – това са малките предизвикателства в живота. 

За големите – през годините се научих да не правя много планове, но както казва Радой Ралин - „да гребем с пълни шепи от тоя живот”. Да взимам това, което ми се дава на момента, защото всеки търси смисъла на живота, но аз смятам, че смисълът на живота е да живеем тук и сега. И ако разберем дори малко от това нещо, може би нещата ще започнат да ни се случват по-логично, по-спокойно. Може би пък това е щастието. 

(Димитър Стефанов - Чочо, © Влади Балевски)

Снимки: любезно предоставени за WebStage – Димитър Стефанов - ЧОЧО