„Точно преди да умра" е внушителен и разтърсващ проект на фотографа Андрю Джордж, който запечатва последните мигове на умиращи хора и техните очи, пълни с благодарност и спокойствие. Изумен от силата на човешкия дух и тихото приемане на смъртта, Андрю записва последните думи на тези мъже и жени и ни показва, че краят може би изобщо не е край!
Жозефина: "Животът е чакалнята на смъртта, а ние сме просто пътешественици, които преминават през нея. Сега аз съм готова да отпътувам за последната си спирка, защото по пътя съм имала толкова красиви преживявания и ми е време да пристигна."
Чък: „Кой е най-хубавият момент в живота ми? Денят, в който Сали стана моя жена. Сега отивам при нея."
Джон: „Смъртта е просто нов живот, но без болка!"
Ким: „Не се страхувам от смъртта, страх ме е от онова, през което трябва да премина, докато стигна до нея."
Авел: „Смъртта е нищо друго освен една врата, през която всички ние трябва да излезем, когато свършим с къщната работа на живота си."
Уанда: „Нямам никаква идея какво ще стане в следващата минута. Но не се страхувам, защото вече съм направила всичко, което съм искала. Сега ми остава да продължа, до сетния си час, да бъда просто добър и благодарен човек."
Одис: „Това ще е последният ковчег, който затварям и с него ще дойде истинското облекчение. Имам три деца, погребани във Финикс и четирима мъртви съпруга. Разбирате ме, нали!"
Доналд: „Аз умирам щастлив! Защото успях да запазя истинската си, единствена любов до края. Е, да, тя ме напусна отдавна и се омъжи повторно, но аз все още я обичам. Само това е важно!"
Сара: „Времето е толкова ценно! Боже, толкова ценно..."
Ралф: „Очаква ме едно прекрасно, прекрасно пътуване!"
