Атанас Буров е министър на външните работи и изповеданията (1926 - 1931). През 1944 г. (дни преди 9. IХ. 1944) е министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
Думи на Буров за религиозната солидарност по време на Освободителната война (1877-1878), поместени в книгата „Църква и политика“ (1933 г.)
Атанас Буров (1875 ~ 1954)
„...И настъпва Великата освободителна война, когато един велик народ дойде да спаси брата си. Аз зная много добре дипломатическата подготовка на тая война. Изучавал съм автентичните документи и ще кажа, като Негово Високопреосвещенство г. г. Стефан (Буров има предвид екзарх Стефан Софийски и български) в една от неговите книжки, че този, който не си дава достатъчно сметка за влиянието на чувството на религиозната солидарност и на религиозното единство в решението на руския император да обяви войната, той не познава историята...
Между многото документи, предшестващи обявяването на Освободителната война, има един документ ДОКЛАДЪТ на тогавашния английски посланик в Петербург, който в навечерието на войната предаде на своя министър последния разговор с покойния Цар Освободител и между другото казва:
„Той, царят на всичките руси, плака с горчиви сълзи, когато ми рисуваше всички кърви и всички жертви, които тази война ще вземе. Но той прибави, че пред чувството на своя дълг на християнин, пред чувството на автократ на Русия, пред волята на своя народ той не може да се поколебае дори и пред тези жертви”...
Политически съображения е имало - заключава Буров - всяка велика държава си има своите съображения, но че без едно народно християнско настроение мощната Русия не би се решила така лесно на такава война при една враждебна Европа, това за мене също така е една очевидна истина...“
...
И във връзка с тази война има нещо казано от Достоевски, което винаги ме е смущавало и което показва, че русите никога не са си правели илюзия върху нашата „признателност“:
„Ние не си даваме сметка, че този народ (бълг., б. м.) утре ще започне да ни презира, че ще започне да се смята по-близък на западната култура, че той ще плюе на нашите икони и самовари, че ще се гордее, че е западняк; че той ще се възмущава от нашата азиатщина, че той ще си има свой парламент и своя конституция, ще си има свои партии, които ще се пазят като от огън да не бъдат обвинени в ретроградност, в консерватизъм и т.н. знаем го, предвиждаме го...”
...
Естествено, ние днес не можем да се съгласим изцяло с тезата на Буров, но не можем и да не признаем основанията на дипломата и политика Буров за религиозната солидарност и религиозното единство, откъдето произлиза и справедливостта на тая война!
Константин Еленков
Из книгата „Църква и политика“ (1933 г.), изд. „Wini 1837“, София, 2015 г.
* Константин Еленков е автор на послеписа и редактор на книгата „Църква и политика”, посветена на 140-годишнината на Атанас Буров. Книгата е фототипно издание на беседа на Буров, изнесена в „Славянска беседа“ на 20 юни 1933 г.
Източник: mont-press.com
Снимка: Атанас Буров (1875 ~ 1954), lostinplovdiv.com
