Толкин в ролята на Дядо Коледа и пълните му с обич писма, събрани в красиво илюстрираната книга „Писма от Дядо Коледа”
В продължение на повече от 20 години, писмата от Дядо Коледа навестявали четирите деца на Толкин. Първото от тях пристигнало през 1920-та, когато най-големият, Джон бил едва на 3. Всяка Коледа той, Майкъл, Кристофър и Присила, четели забавните приключения на Добрия старец. Пликовете били изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, сътворени лично от Дж. Р. Р. Толкин, са същинско произведение на изкуството. Според някои изследователи на творчеството на писателя, в писмата може да се открият мотиви и герои, които по-късно той развива в „Хобит“ (писан през 1937), „Властелинът на пръстените“ (писан от 1937 до 1949-а) и другите истории от епичната си сага от Средната земя. За първи път на английски „Писма от Дядо Коледа“ са публикувани през 1976 г. – три години след смъртта на Толкин.
♥♥♥
Коледният дом
Северният полюс
22 декември 1920 г.
Скъпи Джон,
Чух, че питаш татко си как изглеждам и къде живея. Нарисувах ти картинка с мен и моята къща. Пази я внимателно. Тъкмо потеглям към Оксфорд с чувал играчки – някои са за теб. Дано да пристигна навреме – тази вечер снегът на Северния полюс е много дълбок.
С обич! Дядо Коледа
♥♥♥
Северният полюс
Бъдни вечер, 1923 г.
Скъпи мой Джон,
Днес е много студено и ръката ми трепери – на Коледа навършвам хиляда деветстотин двайсет и четири – не, и седем! – години; много повече от твоя прадядо. Затова писалката се тресе в ръката ми, но чух, че ти вече четеш съвсем гладко и сигурно ще успееш да разбереш писмото ми.
Изпращам ти много обич (също и на Майкъл), както и обичайния конструктор (който ще стане обичаен, понеже може да получиш такъв и догодина, стига да ме предупредиш навреме). Мисля, че е по-хубав, по-здрав и по-интересен от другия. Затова се надявам да ти хареса.
А сега трябва да вървя; нощта е прекрасна и до сутринта ще измина стотици мили – чака ме много работа.
Студени целувки от Дядо Николас Коледа
♥♥♥
Коледа, 1943 г.
Скъпа моя Присила,
Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж, тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа “довиждане”, поне донякъде – но няма да те забравя. Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма; и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца…
♥♥♥
Из: „Писма от Дядо Коледа“, ИК „Колибри“, превод Стела Джелепова