Мъдростта на времето
Aristotle by Francesco Hayez (1791-1882)
Всички хора по природа се стремят към познание...
И така, във всяка отделна дейност ние отреждаме почетното място на главните майстори, и считаме, че те са по-мъдри и знаят повече от обикновените работници: а то е, защото знаят причината за онова, което се прави. Работниците обаче, подобно на неодушевени инструменти, правят нещо, но не познават дейността, която извършват и работят така, както огънят гори. Разликата е, че неодушевените неща действуват спрямо всяко нещо съгласно някаква природа, докато работниците изпълняват задачите си по навик. Следователно мъдрите хора са такива не доколкото изработват нещо определено, а доколкото владеят общото положение и познават причините.
Изобщо онова, което отличава знаещия от незнаещия е способността да се преподава. Ето защо смятаме, че изкуството е в по-голяма степен знание, отколкото опитността - защото владеещите изкуството могат да го предават, докато тези, които просто са опитни, не могат.
Ако сравним самите науки, ще се съгласим, че тази, която се избира заради самата себе си и заради чистото познание би трябвало да бъде наречена мъдрост с по-голямо основание в сравнение с онази, която съществува заради резултатите си: а тази, която управлява, е повече мъдрост от онази, която служи.
Защото мъдрият трябва да разпорежда, а не на него да му бъде нареждано и не той трябва да се подчинява на друг, а отстъпващият в мъдростта трябва да се подчинява на него.
Този, който се озадачава и учудва, смята, че не знае. Ето защо и всеки, който обича митовете, е в някакъв смисъл философ, защото митът се състои от чудни истории...
Философията с основание се нарича наука за истината. Това е така, защото целта на теоретичното познание е истината, а на практическото – действието; и ако практиците се интересуват от устройството на нещо, то не е, за да узнаят, как то съществува вечно, а какво е неговото отношение към други неща и в настоящето. Ние обаче не познаваме истината, ако не знаем причината за нещата...
Успехът на преподаването зависи от навиците на слушателя. Всеки иска да му се говори така, както е свикнал и всичко, което е извън това, се усеща като различно. Поради непривичността си то изглежда непознато и чуждо, защото привичното ни е познато. Значението на привичното се вижда добре при формулирането на законите, където митично обосновани и детински твърдения имат по-силно влияние от самото разбиране на законността: това се дължи на навика.
От "Метафизика", Аристотел, изд. Сонм, 2000
