Душата привлича онова, което тайно желае - което обича, но и от което се бои.
Британският философ Джеймс Алън е един от основоположниците на литературата за самопомощ. Книгата „Мислещият човек“, издадена през 1903 г., претърпява безброй преиздавания и помага и до днес на хиляди хора, като показва как мислите ни са тези, които определят живота ни.
Сентенцията „Човек е това, което мисли със сърцето си“ обхваща не само цялото ни същество, но и всички условия и обстоятелства в живота ни. Ние буквално сме това, което мислим,характерът ни е пълен сбор на всички наши мисли.
Действието е цветът на мисълта, а радостта и страданието - нейните плодове; така събираме ние сладката и горчива реколта на онова, което сме посели.
Това, което сме, е проектирано и изградено от мислите в нашето съзнание. Ако отглеждаме невежество или зли помисли, ще пожънем болка. Ако мислите ни са здравословни и добродетелни, радостта ще ни съпътства, както сянката ни е неотменно до нас в слънчев ден.
Ние се изграждаме или погубваме сами; в ковачницата на мисълта изработваме оръжията, с които се самоунищожаваме, и инструментите, с чиято помощ изграждаме за себе си райски дворци от радост, сила и спокойствие. С правилен избор и правилно прилагане на мислите си, ние се издигаме до божествено съвършенство; но, ако злоупотребяваме и ги прилагаме грешно, можем да се сринем под нивото на скотове. Между тези две крайности съществуват всякакви характери и ние сме техните създатели и господари.
Както градинарят култивира своя двор, плеви бурените и сади цветята и плодните дръвчета, които обича, така всеки от нас трябва да се грижи за градината на ума си, да я чисти от всички грешни, безполезни и нечисти идеи и да развива към съвършенство цветята и плодовете на правилните, полезни и чисти мисли. Като следвате този процес, вие рано или късно ще осъзнаете, че сте градинар на собствената си душа, режисьор на собствения си живот.
Душата привлича онова, което тайно желае - което обича, но и от което се бои. Тя достига висините на съкровените си копнежи и потъва в дълбините на постоянните си, неосъзнати страхове. Обстоятелствата са начинът, по който душата получава своето.
Всяко семенце мисъл, посято или оставено да проникне в съзнанието, пуска корени, израства и, рано или късно, разцъфтява в действие и дава плодове под формата на възможности и обстоятелства.
Човек не се озовава на улицата или в затвора по прищевките на съдбата и обстоятелствата, а по пътя на низките си мисли и долни желания. По същия начин човек с чист ум няма да извърши внезапно престъпление под влиянието на някаква външна сила - престъпната мисъл дълго е таена в сърцето му и в часа на удобната възможност е проявила натрупаната си мощ. Условията не правят човека, те само го разкриват пред самия него.
При раждането душата излиза сама на света и с всяка стъпка при земното си скитане привлича тези комбинации от обстоятелства, които я разкриват, които са отражения на чистотата или нечистотата ѝ, на силата или слабостта ѝ.
Ние сме пленници на самите себе си: собствените ни мисли и действия са тъмничарите на нашата съдба - поробват ни, ако са недостойни; те са и ангели на свободата - освобождават ни, ако са благородни.
Какво тогава е значението на „борбата с обстоятелствата“ в нашия живот? Това означава, че ние постоянно се съпротивляваме срещу едно следствие, а през цялото време пазим и поддържаме причината за него в сърцата си. Тази причина може да бъде под формата на съзнателен порок или несъзнателна слабост. Но, каквато и да е, тя упорито препятства усилията на притежателя си и спешно налага да се вземат мерки.
Има хора, които са на дъното на нищетата. Те отчаяно копнеят средата и домашният им комфорт да се подобрят, но през цялото време кръшкат от работа и мамят работодателите си, защото възнаграждението им било недостатъчно. Тези хора не проумяват простите принципи, лежащи в основата на всяко благосъстояние. Те не само, че са неспособни да се издигнат от окаяното си положение, ами привличат към себе си още по- тежки условия, като се поддават на слаби, лениви и измамни мисли - и действат в съгласие с тях.
Има богати хора, които страдат от мъчителна и упорита болест в резултат на чревоугодничество. Те са готови да платят големи суми, за да се отърват от нея, но не желаят да се откажат от вредния навик да се тъпчат с храна. Искат, хем да задоволяват апетита си с прекомерни количества луксозна храна, хем да имат крепко здраве. Такива хора никога няма да го постигнат, защото не разбират първия принцип на здравословния живот.
Има работодатели, които използват разни хитрини, за да не заплащат справедливо труда на работниците си, като се надяват на по-големи печалби за сметка на намалените надници. Такива хора никога няма да постигнат просперитет, а когато банкрутират и загубят добрата си репутация, обвиняват обстоятелствата, без да осъзнават, че те сами ги създават.
В суетата си ние сме готови да повярваме, че човек страда заради добродетелите си. Но едва когато прогоним всяка порочна, зла и нечиста мисъл от ума си и измием всяко мръсно петно от душата си, бихме могли да сме сигурни и да твърдим, че страданията ни са резултат от добрите, а не от лошите ни качества. И по пътя към това върховно съвършенство, но много преди да го достигнем, ще открием онзи велик закон, работещ в умовете и живота ни, който е абсолютно справедлив и затова не може да възнаграждава доброто със зло или злото с добро. Въоръжени с това знание, вече можем да осъзнаем, преодолели миналото си невежество и слепота, че животът ни е, и винаги е бил, справедливо подреден и миналите ни преживявания, добри или лоши, са били справедлив резултат от нашата развиваща се, но още недоразвита същност.
Ако сееш царевица, ще пожънеш царевица, а ако засадиш коприва, единственото, което ще порасне, е коприва.
Бедността и разгулният живот са двете крайни проявления на нещастието. И двете са еднакво неестествени и са резултат от душевно разстройство.
Ние смятаме, че мислите ни могат да останат в тайна, но не е така - те бързо изкристализират в навици, а навиците се реализират в обстоятелствата.
Лошите мисли изкристализират в навици на пиянство и озлобеност, които се реализират в обстоятелства на беди и страдания; разрушителните мисли от всякакъв вид изкристализират в агресивни и изтощаващи навици, които се реализират в неблагоприятни обстоятелства; мислите на страх, съмнение и нерешителност изкристализират в навици на слабост и непоследователност, които се реализират в обстоятелства, носещи неуспех, бедност и зависимост; мислите на леност изкристализират в навици на нечистота и нечестност, които се реализират в обстоятелства на мизерия и бедност; мислите на омраза и укор изкристализират в навици на обвинения и насилие, които се реализират в обстоятелства на нараняване и преследване; егоистичните мисли изкристализират в навици на себичност, които се реализират в обстоятелства на самотност и несрета.
Болестта и здравето на човека се коренят в мисълта. Болните мисли се изразяват в болнаво тяло. Всеизвестно е, че мислите на страх могат да убиват безпощадно като куршум и постепенно погубват хиляди хора със същата неизбежност, макар и не толкова бързо. Тези, които постоянно се боят от болести, със сигурност се разболяват. Безпокойството бързо отслабва цялото тяло и го оставя незащитено от зарази; нечистите мисли, дори ако не им се поддадете физически, скоро ще навредят на нервната система.
Промяната в начина на хранене няма да помогне на човек, който не иска да промени мислите си. Онзи, който ги е укрепил и прочистил, няма защо да се бои от вредни микроби.
Ако искате да усъвършенствате тялото си, пазете ума си. Ако искате да подмладите тялото си, направете ума си красив. Мислите на злоба, разочарование и униние лишават тялото от здравето и красотата му. Киселата физиономия не идва случайно - тя е продукт на съответните мисли. Грозните бръчки са издълбани от завист, страдание и гордост.
Да живееш постоянно с мисли на злонамереност, цинизъм, подозрения и завист, е все едно да се зазидаш в собственоръчно изградена килия.
Докато мисълта не се съчетае със стремеж към определена цел, не може да бъде градивна. При повечето хора всяка мисъл изчезва без да намери каквото и да е приложение. Безцелността е порок и, ако иска да избегне катастрофа и разруха, човек не бива да си позволява такова блуждаене.
Който няма основна цел в живота си, става лесна жертва за дребни тревоги, страхове, смущение и самосъжаление, които са признаци за слабост и водят, със същата сигурност като умишлено планираните престъпления (макар и по друг път), до провал, нещастие и загуба, защото слабостта не може да просъществува в свят, където силата е двигател на еволюцията.
Всеки трябва да набележи реална цел в сърцето си и да се стреми да я постигне. Трябва да направим тази цел централен фокус на мислите ни. Тя може да бъде духовна или материална, в зависимост от нагласите ни в конкретния момент; но, каквато и да е, трябва сериозно да фокусираме мисловните си сили върху нея. Трябва да направим тази цел наш висш дълг и да се посветим на постигането ѝ, като не позволяваме на мислите ни да се отклоняват към мимолетни прищевки, желания и фантазии.
Който не е готов да си постави велика цел, трябва да съсредоточи мислите си върху безупречното изпълнение на задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат те. Само по този начин могат да се фокусират мислите, да се развие решителност и енергичност, а стане ли това, вече няма нещо, което не можеш да постигнеш.
Вашето страдание и вашето щастие се развиват отвътре и ви принадлежат. Вие сте такива, каквото е мисленето ви.
Който иска да постигне малко, трябва да жертва малко; който иска да постигне много, трябва да жертва много; който иска да жъне изобилие, трябва да е готов на огромни жертви.
Мечтателите ще спасят света. Както видимото се крепи от духовното, така човечеството, при всичките му изпитания, грешки и страдания, се поддържа от красивите мечти на самотните си мечтатели.
Човешкият род не може да забрави своите мечтатели; не може да остави идеалите им да избледнеят и отмрат. Той живее с тях - припознава ги като реалност, която един ден ще види и разбере.
Композитори, скулптори, художници, поети, пророци, мъдреци - това са творците на идещия свят, архитектите на рая. Светът е красив, благодарение на тях; без тях едва кретащото човечество ще загине.
Мечтата - не вялото пожелание - на сърцето ти, била тя порочна или красива, или нещо средно между двете, винаги ще се стреми към онова, което ти, тайно, най-много обичаш. В ръцете ти ще бъдат дадени точните резултати на собствените ти мисли; ще получиш, каквото си заслужил - нито повече, нито по-малко.
Глупавите, невежите и мързеливите виждат само привидния резултат от нещата, а не самите неща; говорят за късмет, съдба и шанс. Не виждат изпитанията, неуспехите, борбата, през които доброволно са преминали хората, за да натрупат жизнения си опит; не подозират какви жертви са направили, какви дръзки усилия са положили, каква вяра са мобилизирали, за да преодолеят привидно непреодолимото и да осъществят мечтата на сърцето си.
Във всяко човешко начинание има усилие и има резултат; и величината на усилието е мерило за резултата. Това не е шанс. Така наречените дарби, сили, материални, интелектуални и духовни заложби са плодове на усилие; те са реализирани мисли, постигнати цели, осъществени мечти.
Мечтата, която величаете в ума си, идеалът, на който се прекланяте в сърцето си - с това ще изградите живота си и това ще станете.
Избрано от: „Мислещият човек”, Джеймс Алън, изд. SkyPrint
Снимка: greatthoughtstreasury.com
