Мъдростта на времето
Зле, зле се отнасяш към себе си, моя душа. И няма да има време да си окажеш нужната почит. Ограничен е човешкият живот. Твоят вече е почти изчерпан, а ти не си се почела и продължаваш да търсиш своята сполука в душите на другите хора.
Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти – първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
Тяло, душа, ум. На тялото усещанията, на душата влеченията, на ума възгледите. И говедата имат впечатления и представи, и животните и хермафродитите, и фаларис, и Нерон биват разигравани от влечения. Умът е водач към очевидните задължения и за тези, които не почитат боговете, зарязват родината си и действуват при заключени порти. Та ако всичко друго е общо за изброените същества, остава това, което е присъщо за достойния човек – да приветствува и обича отреденото да му се случи, да не смесва и обърква у вихъра на представите си положеното вътре в гърдите му божество, а да го пази кротко и, послушно, следващо бога и нито произнасящо нещо против истината, нито вършещо против справедливостта. Ако някой не му вярва, че живее скромно, достойно и в добро разположение на духа, той нито му се сърди, нито отстъпва от пътя, който води към предела на живота, където е нужно да достигне чист, спокоен, готов да си отиде не насила, а в съгласие със своята съдба.
От какво си недоволен? От човешката негодност? Като се опреш на съждението, че разумните същества са създадени едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората грешат несъзнателно, като си дадеш сметка колко смъртни врагове, изпълнени с недоверие и омраза, колко вдигнали копие един срещу друг са легнали на смъртното ложе и са се превърнали в пепел, ще престанеш да изпитваш неудоволствие. Да не би да си недоволен от дела, отреден ти от вселената? Наново си припомни дилемата „промисъл или атоми“ и аргументите, които доказват, че вселената е като град. Да не би още да те засяга телесното в тебе? Помисли си, че съвземе ли се веднъж и разбере ли своята сила, умът не се смесва нито с леките, нито с отривистите движения на диханието. Спомни си и какво си слушал и приел за мъката и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица? Обърни поглед към преходността на всеки спомен, към бездната на безкрайната вечност и в едната, и в другата посока, към нищожното ехо на овациите, към изменчивостта и липсата на критерий у тези, които славословят, към ограниченото място, което ни е определено. Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? И колцина и какви са тия, които ще те възхваляват?
От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка – първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма. И постоянно да ти е в ума на промяната на колко неща лично си бил свидетел. „Светът е изменение, човешкият живот възглед.“
Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.
Много зрънца тамян падат на един и същ олтар – едни по-рано, други по-късно и това е без значение.
Видял си ония работи? Погледни и тези. Недей да се разстройваш! Бъди прост! Някой бърка. Бърка за себе си. С тебе нещо да става? Правилно. Всичко, което се случва, ти е определено и запредено поначало от целостта на вселената. Изобщо животът е кратък. Настоящият момент трябва да се ползува, но като се преценява добре и справедливо. Бъди трезв, когато се отпускаш.
Кои са особеностите на разумната душа – сама се наблюдава, анализира и прави от себе си каквото пожелае, сама прибира плода, който дава, докато други прибират плода при растенията, както и при животните. И постига собствената си цел, когато дойде краят на живота. И не както при танцуването, при актьорското изпълнение и в други подобни случаи цялото остава незавършено, ако някоя част не е в ред, а напротив – при всяка част и в каквото и да изненадаш душата, тя върши предоставеното й в момента пълно и безукорно и може да каже: „Аз владея моите неща.“ Освен това тя обхожда цялата вселена и обгръщащата я пустота, както и нейната форма, и се простира до безкрайната вечност, обхваща и осъзнава периодичното възраждане на всичко, проумявайки, че хората след нас не ще видят нищо ново, както и нищо повече не са видели тези преди нас, и че човекът на 40 години с колкото и малко ум да е, вече е осъзнал, че всичко станало и всичко предстоящо да стане са от един вид. Присъщо е за разумната душа и да обича ближните, което значи истината и свяна, и да зачита най-високо в себе си, което е присъщо и за закона. Та по този начин ще се окаже, че няма никаква разлика между здравия разум и справедливия разум.
Избрано от „Към себе си”
Картина: Last Words of the Emperor Marcus Aurelius, 1844, Eugène Delacroix
