Известният грузински психолог и педагог Шалва Амонашвили споделя как да възпитаваме съвременните деца и да им помогнем да заобичат училището.
За „групите на смъртта” в социалните мрежи, които довеждат децата до самоубийства
Не сайтовете са виновни. Децата по-често са провокирани от родителите и учителите, отколкото от различни сайтове. Съвременните деца имат огромен талант, но са слаби. Те са по-слаби, отколкото да кажем моето поколение на същата възраст. Сдобиваме се с нови деца, а използваме методи за възпитание от 30-те години на миналия век и правим света им оскърбителен. Ние ги обиждаме, не им вярваме, не ги обичаме, постоянно ги наставляваме, принуждаваме. А това са деца свободолюбиви, това са просто други хора. И без значение дали ги наричаме индиго, кристални или деца на света, това е съвършено друго поколение. Да ги приемаме постарому, без да се съобразяваме с този факт, означава да ги довеждаме до фаталния изход, за който споменахме.
Трябва да разберем, че тези деца се нуждаят от уважение. Не да се държим с тях от позиция на силата, а да общуваме като с равни. Уважението към детето е ключът към успеха. Трябва да уважаваме и неговото незнание. Докато при възрастните това не буди уважение, детето може да си го позволи, защото то тъкмо се учи, набира опит. Възрастният трябва да помисли как да помогне на детето, как да развие правилните ценности у него. Ние не помагаме на децата, а просто изискваме – и сме убедени, че това е истинска помощ.
Много често унижаваме децата, а децата-индиго не понасят унижението. Затова често се стига до сложна форма на наказание за възрастните. Трябва да помним, че детското самоубийство е наказание за възрастните. Това е не просто тръгване от живота, защото е омръзнал. Не. Това е жесток урок за мама, татко, а понякога и учителя.
За оценките в училище и учителите – двойкаджии
Знаете ли, аз твърдя, че програмата в училище не е сложна. За кого е сложна всъщност? За учителите или учениците? Учениците са готови да приемат още повече знания. Това, което се преподава в началните класове днес не отговаря на възможностите на учителите, а не на учениците. Защо? Защото работят традиционно – с помощта на оценки и изисквания. Това не ражда мотивация у децата, а без мотивация те не могат да усвояват повече.
Затова е нужно да се смени подхода за формиране на мотивация при децата. Един урок трябва да предизвиква удивление, любопитство, възхищение, да е представен с лично отношение. Слабият учител ще каже, че програмата е сложна, силният учител винаги ще добавя още знания към нея. Ние слагаме оценки на децата, но не се замисляме, че сред педагозите има учители-отличници (те са малко), но има и учители-двойкаджии и тройкаджии. Последните са най-много.
Мотивацията, формирана от родителите
Родителите трябва да общуват с децата като с равни, да бъдат искрени и да вярват във възможностите им. Те трябва да се учат от децата. Не обратното. Възможни ли са такива отношения? Ако го заставите да си пише домашните, детето няма да обикне училището, винаги ще има конфликт. Но сприятелете се с него, станете отново мънички и позволете на детето да бъде ваш учител. Да повярва, че знае повече, че може повече, да почувства, че е пораснало. Ако то има такава вяра – ще има и успех.
При децата използваме психология на управлението, но трябва да ползваме психологията на съгласието. Често ги нараняваме и обиждаме, а те са много уязвими, преживяват дълбоко всичко и мотивацията им за учене остава някъде далеч. Учителите и родителите трябва да променят отношението си. И да помнят, че не знанията възпитават. Учениците може и да знаят десетки стихове наизуст, да имат много информация в главите си, но у тях няма отношение към всичко това. Всичко е усилие заради добрите оценки, за удовлетворение на амбицията на учители и родители. Подобна мотивация е против личността на самите деца.
Източник: vgr.by
Снимки: Таранціны і сыны, gl-media.com
