За даването и получаването – с разсъжденията на Джон Грей от книгата му „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”
Как жената да се научи да получава
Слагането на ограничения и исканията да се изпълнят желанията й плашат жената. Обикновено тя се страхува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсната, порицана или изоставена. Отблъскването, осъждането и изоставянето са крайно болезнени за нея, тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеждението, че не заслужава да получи повече. Това убеждение се е оформило и затвърдило в детството й всеки път, когато е трябвало да потиска чувствата, потребностите или желанията си.
Жената е особено уязвима към негативното и погрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била свидетел на малтретиране или самата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по-податлива на чувството, че не заслужава любов; трудно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда страха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи.
Тъй като жената се страхува, че няма да получи подкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от която се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че жената не вярва в способността му да удовлетвори потребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен. Безнадеждността и недоверието на жената превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкрепи. Горчивата ирония в, че мъжете получават мотивация главно от чувството, че са нужни, но самата нужда ги отблъсква.
В такива моменти жената погрешно приема, че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадеждност, отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъжете трябва да се вярва, жените трудно ще могат да разберат разликата между потребност и нужда.
„Потребността“ е открита молба за подкрепа, отправена към мъжа с доверие и увереност, че той ще направи всичко необходимо. Това му дава сила. „Нуждата“ обаче е отчаяна необходимост от подкрепа, защото вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъжете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени.
Потребността от друг човек смущава жените, а чувството на разочарование и изоставеност е особено болезнено дори когато се проявява в незначителни неща. Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена. Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положение. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея, защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава.
Как мъжът се научи да дава
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетентността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се интересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглежда най-безразличен, когато го е страх.
Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се провали, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действията му. Тези последици са много болезнени за него, защото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.
Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.
Мъжът е особено уязвим към това неправилно убеждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви ненужни рискове.
Горчивата ирония, че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.
Когато мъжът е несигурен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого освен от самия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: „Не ме интересува.“ По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за другите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая разбрали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те открили венерианките.
Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърждаването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили миналото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнавали, че винаги са били достатъчно добри.
Снимка: Daniel Vitalis
Картина: „An Elegant Interior with Two Ladies and a Gentleman” by LOUIS ROLLAND TRINQUESSE, 1776