Разговор за Бога

Освен като основоположник на ракетостроенето, големият руски учен Константин Циолковски (1857 ~ 1935) е и забележителен философ, един от най-видните представители на руския космизъм. До 1931 г. Циолковски издава своите философски съчинения сам, със свои средства, в тиражи от няколокостотин екземпляра. Днес тези книги са библиографска рядкост. В продължение на десетилетия по-голямата част от философското наследство на този изключително оригинален мислител остава в архивите. Причината за това е, че възгледите на Циолковски, макар и определяни от самия него като материалистични, не съответстват на господстващата по онова време в СССР официална марксистка идеология. През последните няколко години съществуващата празнина започна полека да се запълва, в Русия излизат от печат не само публикуваните в началото на миналия век произведения на Циолковски, но и такива, които досега са били достъпни само в ръкопис. Появиха се и редица научни публикации, посветени на философията на Циолковски. В България, доколкото ни е известно, философски текстове на Циолковски досега не са публикувани. "Разговор за Бога" е един от кратките текстове, които ще дадат на българския читател първоначална представа за философията на Циолковски и за неговия стил на мислене. 

Разговор за Бога

Вие сте човек на науката. Интересно ни е да научим какво Вие мислите за бога. Ние бихме искали да чуем от Вас, че представата за бог е несъвместима с науката, т. е. с точното положително знание.

 Но какво разбирате под думата "бог"? Различните народи я разбират по различен начин. В преобладаващата част от народите има многобожие, т.е. те наричат с това име множество предмети или понятия. Божествено достойнство са получили различни животни и техните изображения (под формата на картини или статуи), хора (императори, герои, мъдреци). Такива богове, разбира се, съществуват или са съществували. Да бъдат отричани, означава да се отрича очевидността. Така също за богове са приемани Слънцето, Луната, звезди, планети, Земята и други небесни светила. И тези богове не бива да се отричат. Те са пред очите ни. За богове са приемани и приказни същества: таласъми, горски духове, водни духове, русалки, въображаеми повелители на гръмотевични бури, вулканически сили, планини, океани и т.н. Такива богове също няма. Това са плодове на фантазията и илюзията. Техният произход е от недостатъчното знание и погрешни изводи от наблюдението на природата ( звуците издавани от птиците и други животни, халюцинациите на болния или възбуден мозък, сънищата и т.н.). На тях също, както и на веществените богове, са приписвани напълно фантастически свойства: да влияят върху живота на всеки човек. Нерядко те са били безсмъртни, притежавали са могъщество и са били ту добри, ту зли, въобще са проявявали общочовешки свойства. Понякога те са изпълнявали или поне са слушали молитвите на хората и са се подкупвали от принесените им жертви под формата на убити или изгорени растения, животни, хора,  и вещи. Разбира се, това е невъобразима нелепица и същества с такива свойства ние не познаваме. Вече самото противоречие между тези вери и изобилието на богове, говори достатъчно красноречиво против тях. Както всички грешки, такива вярвания са донасяли лоши плодове, като например, човешки жертви и всякакви други. Безплодността им е очевидна.

– А какво ще кажете за висшите представи за бога на евреите, мохамеданите, християните и др. Съществуват ли техните богове?

Тези представи са обгърнати с много суеверия и са противоречиви, така че да се съди за тяхното съществувание е доста трудно. Дайте ми определение поне за еврейския бог, и тогава ще Ви кажа своето мнение за него.

– Отхвърляйки дебелия слой нелепости, прилепили се към еврейската вяра, може така да се определи тяхното определение за бога: непонятно, страшно и справедливо същество, подобно на човека, но с висши свойства, съвършено, безсмъртно, желаещо почитание, умилостивявано с кървави жертви, невидимо, царстващо, преимуществено на Земята и особено благосклонно към евреите (обичай своите и ненавиждай враговете)1. То наказва човека за грешките и го награждава за хубавите добри постъпки. Но цялата оценка се отнася до земния живот и до един народ. Ако и да има някакво висше същество, то не е с такива свойства. То не е възможно да играе ролята на бог, защото е твърде много ограничено и отразява само ограничения ум и малките знания на малък даровит народ. При това сега са се народили по-даровити народи , и евреите малко помръкнаха в тяхната светлина. Освен тази ограниченост на еврейския бог, няма никакви положителни данни за неговото битие.

– Ами християнския бог? Какво ще кажете за него? Съществува ли той?

– Дайте определение на християнския бог. Иначе нищо не мога да кажа.

– Така да бъде! Ще се опитам. Аз пак изключвам всички нелепости и фантазии, прилепили се към понятието за християнския бог. Това понятие се е родило от европейското понятие за бог, но то е много по-широко. Ето го. Бог е причина на всичко, всъщност той е самата Вселена (Павел казва: ние с бог живеем и се движим)2. Действително, Вселената ще роди слънца, планети, живот на тях, съзнателни същества, подобни на човешките и по-висши, и разум и могъщество. Бог има безброй места на живот (в дома на отца ми има много обители...)3. В действителност, Вселената се състои от безкраен брой светове, подобни на земния, но достигнали зрелост и могъщество, до които ще дорасне след време и Земята. Бог е съвършен (бъдете съвършени, тъй както е съвършен Вашият небесен отец)4. Това съвършенство се изразява във вечност, неизменност, вездесъщност, доволство, могъщество, доброта и всеопрощение. Вселената, също така, като цяло, е неизменяема, вечна, всепроникваща (намира се и в нас, и в слънцата, и в ефира, и в животните, и в растенията, и в камъните, и в морето, и във въздуха, и в огъня). Пространството е също така атрибут или част от материята. Могъществото на космоса е несъмнено. Въпросът тук е в това, добра ли е тя. Ако тя е добра, то тя е и блажена.

Нашият земен свят едва се заражда, човечеството се намира в детска възраст и затова понася горчива участ. Но по земната съдба, по сегашният й момент не трябва да се съди за нейното бъдеще, за предстоящите билиони години. Тя скоро ще достигне щастие и съвършенство и ще бъде доволна от своята съдба. Такава съдба отдавна вече са достигнали някои най-добри планети и са разпространили това щастие чрез преселване и размножение на други безброй планети. По този начин, като цяло в космоса царува разумът, съвършенството и доволството. Тях ще ги достигне и земята (да се изпълни твоята воля на Земята, както на небето)5, накратко – нека и на Земята бъде както на небето.

- Ако давате такова определение на християнския бог, то, разбира се, той съществува. Не може да се отрича битието на Вселената. В своя зачатък тази представа за бог, макар и в смътни, противоречиви черти присъства в много религии. Очистете само от тях слоя замърсявания и Вие макар и с известно пресилване, ще стигнете до същността. Цялата тази същност има едно и също начало: изводите от съзерцанието на Вселената. Те са свързани с множество грешки и илюзии и затова в голямата си част са неверни. Само понякога, твърде рядко, се проявява здрава мисъл. Науката, изучаваща Вселената, дава най-вярната представа за нея, няма нищо завършено, затова и съждението за нея непрекъснато се усъвършенства. Необходима е известна скромност, която да може да предполага още цяло море неизвестност. В противен случай ние изпадаме в ограниченост (фанатизъм) и самата наука ще замре, тоест ще престане да върви напред, както това е било някога в нейната история (Аристотел е казвал, че на Слънцето няма петна, значи, те въобще не могат да бъдат на него)6. Плодовете на тази научна скромност са търпимост, внимателно изследване на всички факти, колкото и те да изглеждат неверни от гледна точка на състоянието на науката към настоящият момент. Пантеистичната представа за бога трябва да върви напред, както върви напред и науката.

Но има и друга представа за бога, също близка до християнската: бог е идея или редица правила и закони, които водят хората и всички същества на Вселената към съвършенство и щастие. Такива идеи, макар, и може би  сега да са неизвестни на хората,  трябва да има. Затова, да се отрича такъв бог, също е немислимо. Според християнския възглед идеята за любовта към всичко живо, идеята за милосърдие, води към съвършенство. Ние мислим, че това е така, защото сме доказали, че милосърдието е по-разумно, защото е по-полезно и представлява висше истинно себелюбие.

***
Бележки на редактора:
1.Вж. Матея 5:43, Левит 19:17-18, Второзаконие 7:6, Второзаконие 7:16.
2. Вж. Деяния на светите апостоли 17:24-28.
3. Вж. Йоан 14:2.
4. Вж. Матея 5:48.
5. Вж. Матея 6:9-13.
6. Вж. Аристотель, "Метеорологика". Сочинения в 4-х томах, Т.3, Москва, 1981. Стр. 514-522.

Превод: Дияна Златева, публикувано в Палитра, Бр.3 / януари 2004
Снимка: ru.wikipedia.org