♥ За самотата
Jiddu Krishnamurti (1895 ~ 1986)
Въпрос: Започвам да разбирам, че съм много самотен. Какво да правя?
КРИШНАМУРТИ:
Искате да знаете защо се чувствате самотен. Знаете ли какво означава самотата и осъзнавате ли я? Много се съмнявам, защото ние сме затънали в дейности, книги, връзки, идеи, които не ни позволяват да осъзнаем самотата. Какво имаме предвид, когато говорим за самота? Това е чувството за празнота, чувството, че нямаме нищо, че сме необикновено несигурни, че се носим без посока. Това не е нито отчаяние, нито безнадеждност, а чувство на пустота, празнота и неудовлетвореност. Сигурен съм, че всички сме изпитвали това чувство - и щастливите, и нещастните, и дейните, и онези, които са се отдали на знанията. Познато е на всички нас. Това е усещане за истинска, неизчерпаема болка - болка, която въпреки опитите ни, не може да бъде прикрита.
Нека разгледаме проблема отново, за да видим какво става, какво правите, когато се чувствате самотни. Опитвате се да избягате от чувството за самота с помощта на някоя книга, като следвате даден водач, отивате на кино, или ставате обществено деен, много деен, или отивате в храм да се молите, или рисувате, или пишете стихотворение за самотата си. Обикновено правим такива неща. Чувствайки самотата си, болката, която тя причинява, необикновения дълбок страх, вие търсите начин да избягате и бягството става все по-важно и поради това вашите действия, знания, богове, киното – всички те стават важни, не е ли така? Когато придавате значение на второстепенни ценности, те ви водят до страдания и хаос. Второстепенните ценности са неизбежно ценности на сетивата. Модерната цивилизация, която се основава на тях, ви дава възможност за бягство чрез работата ви, чрез семейството, учението, рисуването и т.н. Цялата ни култура се основава на бягството. Нашата цивилизация се основава на него и това е неоспорим факт.
Опитвали ли сте се да бъдете сами? Когато се опитате, ще видите колко е трудно и колко интелигентни трябва да бъдем, за да бъдем сами, защото съзнанието не ни позволява да бъдем сами. Съзнанието става неспокойно и започва да търси начини да избяга. Какво всъщност правим тогава? Опитваме се да запълним празнотата с известното. Научаваме се как да бъдем дейни, общителни; знаем как да учим, как да включим радиото. Изпълваме неизвестното с неща, които са ни известни. Опитваме се да запълним празнината с различни видове знания, отношения или вещи. Не е ли така? Такъв е нашият начин на действие, такова е нашето съществуване. Сега, когато разбрахте какво вършите, все още ли смятате, че можете да изпълните празнотата? С какви ли не средства сте се опитвали да запълните тази празнота на самотата. Успявали ли сте? Опитвали сте с киното и като не сте успели, сте отишли при някой гуру, при книгите си или сте станали обществено много дейни. Успявахте ли да запълните празнината или просто сте я прикривали? Ако само я прикривате, тя е все още там и ще се върне. Ако успеете въобще да избягате, тогава се озовавате в капан или изпадате в униние. Това се случва всеки ден.
Може ли празнотата да бъде запълнена? Ако не може, способни ли сме да се спасим, да избягаме от нея? Ако сте опитали и сте установили, че бягството не е успешно, означава ли това, че всички бягства ще бъдат неуспешни? Не е от значение с какво запълвате празнината. Тъй наречената медитация е също бягство. Фактът, че сменяте бягствата, не е от значение.
Как тогава ще откриете как можете да се справите със самотата? Ще успеете само когато престанете да търсите как да избягате. Не е ли така? Когато сте готови да погледнете в очите онова, което е, което означава, че не трябва да включвате радиото, което означава, че трябва да обърнете гръб на цивилизацията – тогава на самотата ще се сложи край, защото тя ще бъде напълно преобразена. Няма да бъде вече самота. Ако разберете това, което е, тогава това, което е, ще бъде истината.
Защото съзнанието непрекъснато бяга, отказва да види това, което е, само си създава прегради. Тъй като сме изправени пред толкова много прегради, които ни пречат да виждаме, не можем да разберем онова, което е и поради това бягаме от действителността. Всички тези пречки са създадени от съзнанието, за да не можем да виждаме това, което е. За да видим какво е това, което е, се изискват големи възможности, необходимо е също да осъзнаем действията си, да обърнем гръб на банковата си сметка и на всичко, което наричаме цивилизация. Когато видите онова, което е, ще установите, че самотата се е изменила.
От: „Първата и последната свобода”, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимки: Wikipedia; Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations
