За онези от нас, които обичат житейските драматизации и често саботират собственото си щастие – един простичък съвет от мъдреца Бекуит.
Еволюиралият човек няма нужда от драматизъм, за да знае, че съществува. Той е разбрал, че е безсмислено да бъде непрестанно в центъра на някоя криза – била тя истинска или въображаема – само и само да се чувства жив или да получи вниманието, което желае. Престанал е да повтаря мантрата „Изживявам драма, значи съществувам“, защото тя не му върши работа. Еволюиралият човек не саботира собственото щастие, като сам си създава конфликти.
Обърнете внимание на това как умът започва да бърбори и да пише драматични сценарии за хора и житейски ситуации, които дори не са ви се случили. В своето самомнение егото непрестанно се стреми да се защитава, като ни кара мислено да създаваме „потенциални“ разговори и да тренираме своите реплики. Ето как задвижваме механизма на драмата и замаяни от въздействието й, сами си причиняваме главоболие и разочарования. Колкото по-често вътрешният наблюдател разпознава мислите, които задействат този процес, толкова по-способни ще сте да внасяте в него чувство за хумор и да пренасочвате ума към настоящия момент и една по-ведра нагласа.
Еволюиралият човек знае, че истинското щастие не може нито да се купи, нито да се продаде. То не може да ни бъде наложено, нито пък ние можем да го наложим на другите. Щастието е нашата истинска природа и ние започваме да го излъчваме, когато достигнем неговия източник чрез практикуването на медитация. Потъвайки в нея, ние пием до насита от извора на радостта и култивираме нагласа на приемане, така че изправени пред предизвикателствата, сме уверени в способността си да откликнем майсторски, като поддържаме състояние на вътрешно щастие, от което драмата не може да ни лиши.
От: „Духовно освобождение“, Майкъл Бърнард Бекуит, изд. Изток- Запад
Снимки: Michael Bernard Beckwith