Мъдростта на времето, назаем от Аменхотеп IV и трактата „Теб аз дарувам“
(Mammon by George Frederick Watts, 1884-1885)
Човешките страсти, които са пагубни за него самия
♥ Користолюбие
Богатството не е достойно за особено внимание, затова е несправедлива себелюбивата загриженост за спечелването му.
Желанието за това, което човекът нарича добро и радост, която се получава от обладанието му, се основават само върху мнението. Но не вземай това мнение от вятърничавия човек. Провери само ценността на нещата и ти няма да бъдеш алчен.
Неумереното желание за богатство е отрова, заложена в ума, която заразява и разрушава всичко добро в него. Достатъчно е само тя да се загнезди там и веднага всички добродетели, всичко честно, всички най-хубави привързаности изчезват при нейната поява.
Алчният е готов да продаде за злато децата си. Родителите му ще умрат, преди да отвори той своята каса. Дори самия себе си пренебрегва, той заради златото си. В диренето на щастието той се прави сам нещастен.
Онзи, който жертва мира и спокойствието си в търсене на богатство, с надеждата да бъде щастлив, наслаждавайки се от него, е подобен на човек, който продава къщата си, за да купи украшения, с които да я нареди.
Където царува алчност, знай, там разумът е оскъден! Всеки, който не счита богатството за най-главно благо на човека, не ще отхвърли всички други блага, за да достигне само това едничко.
Всеки, който не се страхува от бедността, като от най-голямо зло за човешкия живот, не ще почне да си навлича други нещастия, за да я избегне.
Ти си безумец! Нима добродетелта не е по-ценна от богатството? Нима престъплението не е по-низко от бедността? Необходимото за неговите нужди е във властта на всеки човек. Затуй бъди доволен от това и твоето щастие ще се усмихва над несгодите на оня, който се старае да заграби повече.
Природата е скрила златото под повърхността на земята, като недостойно да бъде видяно, среброто е поставила така, че ти да го тъпчеш с краката си.
Нима ти не виждаш, че с това тя е искала да ти покаже, колко златото е недостойно за твоя взор и среброто е по-долу от твоето внимание?
Алчността изпраща под земята милиони бедняци и изравят те за своите жестоки господари това, което отплаща тяхната скръб, и това, което прави техните господари по-нещастни от техните роби.
Безплодна е земята в онези места, където тя скрива съкровища. Където има злато в недрата й — там не расте трева.
Както не намира там конят за себе си трева, а оселът — храна; както житни ниви не се усмихват по склоновете на хълмовете; както маслиновото дърво не протяга своите плодове, а лозето — своето грозде, — така не живее добро в гърдите на онзи, който трепери над своята хазна.
Богатството е слуга на мъдрия, но то е тиран над ума на неразумния.
Алчният слугува на златото си, а не златото му слугува. Той владее своето богатство така, както болният треска: гори го и мъчи го то и не го оставя до гроба.
Нима златото не е разрушило добродетелността на милиони? Прибавило ли е то пешо към добродетелите на кого да е?
Нима не е в изобилие то у най-лошите хора? Тогава защо ти е да го притежаваш?
Нима не са били най-мъдри тия, които са имали най-малко количество от него? А нима мъдростта не е щастие?
Нима най-лошите от твоята порода не са притежавали най-голямата част от богатството? И не е ли бил техният край ужасен?
От много се нуждае бедността, но алчността от всичко си отказва.
Алчният не може да бъде добър към никого и към никого не е така жесток, както към самия себе.
Ако ти си бил достатъчно трудолюбив, за да добиеш злато, то бъди великодушен в използването му. Няма по-високо щастие за човека, отколкото да дава щастие на другите.
Из: „Теб аз дарувам“, АМЕНХОТЕП IV, Изд. Логос
Картина: Mammon by George Frederick Watts, Date: 1884 – 1885, en.wikipedia.org
