Четирите способности на емоционалната интелигентност ♥ Джъстин БАРИСО

Можем ли да използваме най-силните си чувства градивно, без да вредим на себе си или на околните? На този и много други въпроси, свързани с човешките емоции отговоря в книгата си Джъстин Барисо – автор, лектор, консултант и един от най-популярните колумнисти на американското бизнес издание Inc. Magazine. Неговото „Практическо ръководство по емоционална интелигентност“ (изд. „Хермес“) разкрива как навиците влияят на емоциите, защо негативните отзиви имат позитивна страна, а липсата на емпатия създава проблеми. От книгата научаваме как хората могат да използват собствените ни емоции, за да ни манипулират, как да се пазим от подобни преживявания и да поддържаме психическа и емоционална стабилност. 

(Man in a Bowler Hat, 1964 by Rene Magritte)

♥ Четирите способности на емоционалната интелигентност

За да разберем пълния обхват на емоционалната интелигентност, би било полезно да я разделим на четири основни способности.

Моделът на четирите способности, използван в тази книга, е моя собствена интерпретация на емоционалната интелигентност, основана на модела на Голман, включващ четири доминанти, които той описва като себепознание, самоуправление, социално познание и управление на взаимоотношенията.

Себепознанието е способността да разпознаваме и разбираме собствените си емоции и начина, по който те ни влияят. Това означава да разпознаваме как емоциите засягат мислите и чувствата ни (и обратно), както и как чувствата ни могат да ни попречат да постигнем целите си.

Себепознанието включва и способността да разпознаваме собствените си емоционални наклонности, както и силните и слабите си страни.

Самоуправление е способността да управляваме емоциите си по начин, който ни позволява да изпълним дадена задача, да постигнем поставена цел или да осигурим определена полза. Той включва качеството самоконтрол, което е способността да контролираме емоционалните си реакции.

И тъй като емоциите включват естествените ни инстинктивни чувства и се влияят от уникалната нагласа на мозъка ни, то невинаги сме способни да контролираме начина, по който се чувстваме, но можем да контролираме действията си (или да се въздържаме от действие) след преценка на чувствата ни. Упражняването на самоконтрол може да намали риска да кажем или направим нещо, заради което по-късно бихме съжалявали, особено в ситуация, изпълнена с емоционално напрежение.

В дългосрочен план самоуправлението може дори да ни помогне да оформим емоционалните си наклонности в желана от нас посока.

Социалното познание е способността правилно да възприемаме чувствата на околните и да разбираме как тези чувства влияят на поведението на хората. Социалното познание се основава на качеството „емпатия”, което позволява да виждаме и чувстваме неща от перспективата на другите. Емпатията ни „настройва” на вълната на чуждите потребности и желания и ни дава инструментите, с които по-добре да задоволим тези потребности и желания, придавайки добавена стойност на собствения ни принос. Социалното познание ни предоставя по-пълна картина на околните и ни помага да разберем ролята на емоциите във взаимоотношенията ни.

Управлението на взаимоотношенията е способността да извлечем максималното от връзката с другите хора. То включва способността да оказваме влияние чрез комуникацията и поведението си. Вместо да принуждаваме другите да действат, използваме проницателност и убеждение, за да ги мотивираме да действат според собствените си разбирания.

Управлението на взаимоотношенията включва още и допринасяне на емоционални ползи за останалите. Така постепенно повишаваме нивото на доверие и засилваме връзката си с партньорите ни.

Всички четири способности са свързани, като взаимно се допълват, но всяка една от тях невинаги зависи от останалите. Естествено е да сме по-добри в някои аспекти от четирите способности и да показваме слабост в други. Така например може да се справяме чудесно с разбирането на собствените си емоции, но да изпитваме затруднения да овладеем чувствата си. Ключът към засилването на емоционалната ни интелигентност се крие в това на първо място да идентифицираме собствените си силни страни и наклонности, а след това да развием стратегии, с които да доведем до максимум силните си качества и да минимизираме слабостите си.

Обърнете внимание на личностната черта за социално познание. Способността да очакваме и разбираме чувствата на другите може да ни помогне да избягваме излишни затруднения, а това е умение, което ни прави по-харесвани и привлича околните. Същото това качество обаче може да се превърне в слабост, ако възпрепятства способността ни да се изправим и да се защитим, когато е необходимо, или ако ни спира да дадем критично (но полезно) мнение от страх как биха реагирали останалите.

Високото социално познание действа най-ефективно, когато е съчетано с останалите три способности. Себепознанието ни помага да разберем кога долавянето на чуждите чувства ни кара да се въздържим да кажем или направим нещо, което може да бъде полезно. Самоуправлението включва самоподготовка за подобни ситуации и създаване на навици, които да ни мотивират да действаме. А на последно място, способността да управляваме взаимоотношенията си ни помага да кажем това, което трябва, по начин, който допълва целите ни, като в същото време повишава влиянието ни, намалява вероятността да засегнем чувствата на другите и изгражда доверие.

От: „Практическо ръководство по емоционална интелигентност“, Джъстин Барисо, изд. Хермес
Картина: Man in a Bowler Hat, 1964 by Rene Magritte, renemagritte.org