Образованият и интелигентен народ винаги е по-скромен и по-благонравен от невежия и глупав народ ♥ Адам СМИТ

(Adam Smith, circa 1800)

За образоваността 

Дисциплината в учебните заведения по начало е измислена не за доброто на студентите, а в интерес на преподавателите, или – по-точно казано – за тяхното удобство. Нейната цел във всички случаи е да поддържа авторитета на преподавателя и независимо от това, дали той пренебрегва своите задължения, или ги изпълнява, да принуди студентите да се държат във всички случаи с него така, сякаш той ги изпълнява с най-голямо прилежание и умение.

Дисциплината предполага, изглежда, мъдрост и добродетел в едната категория и най-голяма слабост и глупост в другата. И където преподавателите действително изпълняват своите задължения, няма случаи, смятам, по-голямата част от студентите да пренебрегват своите. Както показва опитът, не е нужна дисциплина, за да се налага посещаването на лекции, които действително заслужават да бъдат посещавани. При деца и много малки момчета може да са необходими в известна степен строгост и принуда, за да бъдат заставени да изучават онези предмети, които се смятат нужни за тях в този ранен период на живота; но след 12-ата или 13-ата година, ако учителят изпълнява своите задължения, строгост и принуда едва ли са необходими за тази цел. Повечето млади хора са така великодушни, че макар и далеч да не са склонни да отсъствуват от часовете и да се отнасят с презрение към преподаването на своя учител, стига той да проявява сериозно намерение да им бъде полезен, те обикновено са готови да му прощават много недостатъци при изпълнението на неговите задължения и понякога дори да скриват от публиката груба немара от негова страна.

Трябва да отбележа, че онези предмети, за които не съществуват обществени заведения, се изучават обикновено най-добре. Когато млад човек посещава фехтовална или танцова школа, той наистина не винаги се научава да се фехтова или да танцува много добре, но все пак се научава. Добрите резултати на школата за езда обикновено не са толкова очевидни. Разходите за една школа за езда са толкова големи, че на повечето места тя е обществено заведение. Трите най-важни части на училищното образование – четене, писане и смятане, и досега се изучават много по-често в частни, отколкото в публични училища и много рядко се случва някой да не ги усвои в степента, в която това е необходимо.

В Англия публичните училища са много по-малко корумпирани от университетите. В училищата младежите се обучават или поне могат да бъдат обучени на гръцки и латински език, т.е. на всичко, което учителите твърдят, че преподават, или което се очаква от тях да преподават. В университетите, напротив, младежите не се обучават, нито са налице съответните средства да бъдат обучени на науките, чието преподаване е задача на тези корпорации. Възнаграждението на учителя в повечето случаи зависи главно, а в някои случаи почти изцяло от таксите или хонорарите на техните ученици. Училищата нямат изключителни привилегии. За да получи човек научна степен, не е необходимо да представи удостоверение, че е учил известен брой години в публично училище. Ако след изпит се окаже, че знае това, което се учи там, никой не го пита къде го е научил.

Би могло да се каже, че онези науки, които се преподават в университетите, не се преподават много добре. Но ако не съществуваха такива заведения, тези науки нямаше изобщо да се преподават и както индивидът, така и публиката биха страдали много от липсата на тези важни елементи на образованието.

Повечето от сегашните университети в Европа са били първоначално църковни корпорации, учредени за подготовка на свещеници. Те били основавани от властта на папата и се намирали така напълно под непосредственото му покровителство, че членовете им, все едно професори или студенти, се ползвали от така наречената тогава „привилегия на духовенството“, т.е. били изключени от гражданската юрисдикция на страните, в които се намирали техните университети, и били подсъдни само на църковни трибунали. В повечето от тези университети се преподавало това, което отговаряло на целта на тяхното учредяване – теология или предмети, които служели само като подготовка за теология.

Грубото невежество и глупост в едно цивилизовано общество често притъпяват ума на долните класи на народа. Човек, който не употребява както трябва човешките си умствени способности, е по-достоен за презрение от страхливеца и изглежда осакатен и деформиран в още по-важна страна на човешкия характер. Дори държавата да няма никаква изгода от обучението на долните класи на народа, все пак би заслужавало да се грижи те да не останат съвсем необразовани. Но държавата има значителна изгода от тяхното обучение. Колкото по-образовани са те, толкова по-малко са изложени на заблудите на фанатизма и суеверието, които при невежи народи често водят до най-ужасни безредици. Освен това един образован и интелигентен народ винаги е по-скромен и по-благонравен от един невеж и глупав народ. Всеки отделен човек се чувствува по-достоен за уважение и може повече да разчита на уважението на по-горестоящите и затова е по-склонен да ги уважава. Такъв народ е по-склонен да проверява, и по-способен да проумява користните оплаквания на партиите и недоволните и затова по-трудно може да бъде подведен в лекомислена или ненужна опозиция срещу мерките на правителството. В свободни страни, където сигурността на правителството твърде много зависи от благоприятното мнение, което народът може да си състави за неговите действия, несъмнено е извънредно важно той да не е склонен да съди за него прибързано или по хрумване.

От: „Богатството на народите“, Адам Смит, Партиздат 1983 г.
Портрет: Adam Smith, circa 1800, Scottish National Gallery - Wikipedia