„Има определени типове характери, склонни към такъв „синдром“. Много често се оказва, че това са рядко приятни, мили и симпатични хора, отзивчиви, открити, надарени с жива емоционалност и въображение.“
♥ Размишления за „синдрома на безволието“
Вече като психиатър аз все още правя тази грешка: устно и писмено уговарям и увещавам, осъждам и негодувам, безмилостно разпъвам така наречените безволеви хора. Защото това не е хубаво, некрасиво е, непродуктивно и безперспективно. Те нямат право да бъдат безволеви и толкова. Но какво е това всъщност? Това е някакъв недобър рефлекс за подтикване на човека. Никога, никога той не носи желаните резултати.
Когато се натрупват множество „трябва“, които са нежелани, товарът им като тежко бреме ляга не само на съзнанието, но и на подсъзнанието; когато нищо не става със самоутвърждаване, когато е трудно да се избере, а към избраното е страшно да се приближиш, и някой нашепва (или ти сам): „Виж, ето той може, той е юнак, той прави, той се занимава, той постига, той това, той онова, а ти...“ - такива състояния са опасни с това, че катурват самооцепката. Чувството за собствена неспособност и ненужност, чувството за вина, все новите разочарования от себе си, разочарованията и недоумението на околните, които са чакали нещо от теб, а най-вече лъжливото въобразяване на такива разочарования -- всичко това прилича на постепенно затягаща се примка.
Има определени типове характери, склонни към такъв „синдром“. Много често се оказва, че това са рядко приятни, мили и симпатични хора, отзивчиви, открити, надарени с жива емоционалност и въображение.
Възрастта е, като се започне от горната ученическа и се свърши приблизително към тридесет и пет-четиридесетте години. Личността още не е напълно самоутвърдена, силно потискат изискванията и очакванията на околните (давай, учи се, пробивай, напредвай), изисквания, които скоро стават собствени, така че самодейката силно зависи от усещането за своето съответствие с тия изисквания; но още няма установени стереотипи в работата и начина на живот и вече няма психологическите защити на детството - фантазията и безгрижността. Човек попада в твърде неприятен капан, у него възниква сковаване на волята, всъщност един от вариантите на парадоксалното състояние.
В „синдрома“ понякога се развиват усложнения. Едно от тях е пиянството - когато пият, за да удавят поне за кратко хроничното чувство за своя банкрут. Това е признак, че работата е отишла далеч, че личността се готви да скочи надолу, в деградацията. Но и тук още може да се постигне обрат и да се спаси.
♥ Няколко начина да превърнем „трябва“ в „иска ми се“
1. Отстранете принудата
Помнете това, настойчиви майки, татковци, другарки и шефове! Понякога само един отказ от задължителност веднага прави работата желана и лека. При мен това се изразява например в това, че договорените книги вървят със страшен труд, а извънплановите се пишат от само себе си.
2. Противоположен метод: поставете себе си в безизходно положение
Нека някой или нещо да изиска от вас да извършите работа веднага, на място, без отлагане. Това подхожда в случаите, когато „трябва“ е твърде слабо, за да проникне дълбоко навътре. Безотложността тонизира. Сгъстяването на задължителността може да стане система. Но цял живот не можеш с това да се поддържаш. Най-добре е съчетаването: отстраняване на принудата - навсякъде, където може, безотложиост - където е необходимо.
3. Погрижете се за своето настроение
Всичко, което подобрява настроението без ущърб на здравето, повишава и общия, и волевия тонус. Впрочем някои най-добре навлизат в работата, като предварително се ядосат. Забележете сами в какво настроение вашата воля ви е по-послушна и използвайте самовнушението.
4. Прикрепвайте неинтересното към интересното, неприятното към приятното.
Ако трябва да изучавате съпротивление на материалите, а ви се иска да четете криминален роман, опитайте такова занимание: изложете съпротивлението на материалите в детективски стил. Задачата е увлекателна: всичко е свързано с всичко, всичко може да бъде изразено посредством всичко.
5. Подновявайте усилията
Проникнете се от идеята за естественост на колебанията на волевия тонус. Нека всеки цикъл подем-спадане бъде поредно самоизследване. Важно е общата крива, чертана от вашия график, да върви нагоре, спаданията да не убиват вярата ви в себе си. Прекрасно е дори това, че постоянно подновявате усилията, макар да ви се струва, че тъпчете на едно място или даже се движите назад. Нали за известно време, дори минимално, вие се държите за установеното, волята ви се упражнява. Не се уморявайте да започвате отново. Не си казвайте: това е за последен път. По-добре: ще се опитам още веднъж и още веднъж, докато не стане, ще се държа с всички сили и ако не успея, ще се опитам отново и отново. „Всичко е възможно за оня, който никога не се отчайва.“
От: „Изкуството да владееш себе си“, Владимир Леви, изд. „Здраве и щастие“, 2002 г.
Илюстрация: energeticsinstitute.com.au
