(Mother and Child, Egon Schiele, 1914)

Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е открил преди около сто години малкото дете в мъжа: Едип, влюбеният в майка си син, е най-много на пет години. „Релацията на едиповия комплекс се създава през първите детски години, когато момчето съсредоточава сексуалните си желания върху личността на майката“. Всеки психолог е чел вълнуващите писания на Фройд още по време на следването си. Оттогава се знае: първият любовен обект на мъжа е майката. И любовта към нея, макар и тайна, остава до края на живота му.

И това е общоизвестно: само за сина майката е едновременно източник на удоволствие и мъчение.

И само за него тя неизбежно е пионер на възрастното му либидо. За разлика от синовете, дъщерите влизат в живота с празни ръце. Това става ясно от действителността на липсващия баща, „защото бащите, които си остават вкъщи и люлеят малките си дъщери, са рядкост.“

Психолозите, които не държат толкова на класическия анализ, предполагат, че решаващата фаза, в която възниква зависимостта на сина от обвързващата го майка, е във времето на половата зрелост. При това те не оспорват известната едипова теория на фройдистите. Няма съмнение, че тя е истина. Само че тя невинаги е достатъчна, за да разкрие феномена Едип в пълния му обхват.

Затова повечето практикуващи психолози насочват погледа си първо към пубертета, към годините, когато синът се превръща в мъж. Едва тогава ,смятат те, възниква решаващата, очевидна разлика в отношенията на майката към дъщерята и към сина. Едва тогава синовете стават необходими на майките си като заместители на партньора.

Какво се крие зад мотива на майките да превръщат синовете си в заместници на партньора?

Наистина ли сънят може да замени партньора? Как става това? Дали момчето играе доброволно или е „принудено“, без да го забележи? И какво означава тайният съюз между майката и сина за връзката му с партньорката? С кои последици трябва да се бори по-късно снахата, която е потенциална съперница?

За да изследваме причините, трябва да погледнем към често отсъстващия баща. Латентното му емоционално отсъствие прави партньорството незадоволително и тласка майката, неговата жена, в душевен вакуум. Външно всичко изглежда наред, материалното положение на семейството е добро, бащата дава всичко необходимо, познатите възприемат двойката като хармонична, подаръците, които бащата от време на време поднася на децата си, са много щедри. Но онова, което жената наистина желае от партньора си, не е да окачи на шията си етикет с надпис „имам преуспял в професията съпруг“ и да носи с гордост титлата „госпожа доктор“. Не е и втората кола, която мъжът е докарал за нея в семейния гараж.

Почти всички жени желаят до себе си истински възрастен човек, с когото могат да разговарят, желаят взаимна нежност, честни дискусии и сблъсъци, развитие на общи жизнени перспективи и сериозно участие на мъжа във възпитанието на децата.

Твърде малко жени получават всичко това. Семейните терапевти твърде често откриват у мажа невъзможност да се изкаже и корава обвивка около сърцето.

Причините за липсата на интерес могат да бъдат открити в детството, когато е бил възпитаван като мамино синче. Кръгът се затваря.

Ясно е, че майките, попаднали в подобни ситуации, започват да се оглеждат за друг мъж. Онези между тях, които още не са се отказали от надеждата за удовлетворяващо партньорство и могат ди го позволят, се разделят със съпрузите си и опитват още веднъж с друг мъж. Повечето молби за развод се подават от жени.

Много майки обаче пренасят разочарованите си копнежи върху сина, който често е и единственото им дете.

Той е още млад и наивен, което го прави лесна плячка, освен това има нужда от майка си. Той търси утеха при майка си, защото бащата присъства твърде рядко в живота му. Коварен капан: по отношение на влиянието върху синовете си майките „печелят“ по изключение дори от незаинтересованите си партньори.

За да не загуби този заместник-мъж, който е още момче, майката полага за него прекомерни грижи и го разглезва до крайност. Тези майки обезумяват, в истинския смисъл на думата. Интересното е, че те не го правят съзнателно, но въздействието остава същото. Тя не иска синът й да стане възрастен, иска да го запази като своето малко момче, винаги достъпно за нея. Затова се старае да организира ежедневието му до най-малките подробности, да бъде незаменима за него.

Майките постъпват така, защото са изпаднали в трудно разрешим конфликт: от една страна те искат момчето им да израсне като самостоятелен, жизнеспособен мъж, да има успех в професията. От друга страна обаче пълната самостоятелност на сина би ги лишила от възможността да полагат постоянни грижи за него, да бъдат незаменими. Основното, което те желаят, е да имат син-заместител на партньора, който да им отнеме част от работата, да взема решения, да носи отговорност, но след като се върне вечер от работа, да бъде само техен.

Това е като ходене по въже. Много често майките се накланят на едната или другата страна. Или идва денят, когато се примиряват със самостоятелността на сина си, освобождават го и приемат наследницата си – или в крайния случай започват да се месят даже в работата му, непрекъснато ме се обаждат, вечно намират недостатъци у сътрудниците му го консултират преди всяко важно решение.

Майките „прелъстяват“ синовете си най-ефективно чрез разглезването.

Но повечето майки знаят, че отношенията със сина никога няма да станат независими и равноправни. Но някой ден, надяват се те, ще получат отплата за безкористното, самопожертвователно разглезване на детето си.

Те се надяват, че по-късно ще споделят грижите и работата със сина, след като не са успели с мъжа си. За този вид заместване на партньора понякога имат значение дори съвсем дребни фактори.

Показателно е, че докато провеждахме интервюта със снахи доста от тях описаха как партньорите им помагат с готовност на майките си, вършат за тях „типичните мъжки работи“, но в собственото си домакинство не си мръдват пръста. Когато майката помоли момчето си да окоси пред къщата, да изхвърли боклука или да ремонтира да речем крановете, той се отзовава веднага. За сметка на това обаче не обръща внимание, че покривът на собствената му къща тече, дори не му хрумва, че би могъл да го поправи. „Тя е твърде стара за подобни неща, не може да се справи сама“ – обяснява той на жена си. Или: „Тя си е такава. Трябва бързо да й поправя бравата, иначе няма да спи цяла нощ и ще се ослушва за крадци“.

От друга страна синовете бързо свикват с удобствата на целодневните майчини грижи.

А и поне в началото никой не изисква от тях ответните услуги. Те приемат съвсем естествено слугуването на майката, тъй като получават всичко необходимо и дори повече, без да става нужда да я молят. Синовете се включват в играта и е типично, че често са нахални, даже нагли.

Поне за пред външния свят обаче те трябва да отричат нежните отношения с майка си. Пред приятелите, колегите, родините и в крайна сметка пред самите себе си. Фолкер Елис Пилгрим пише: „Онова, което става в сърцето на мъжа, трябва да се представи за несъществуващо: той не може да бъде жена. А всеки мъж копнее да стане онова, което вече му е невъзможно: мъж“.

Най-късно когато синът изхвърчи от къщи и си потърси партньорка на своята възраст, майката трябва да е погребала лекия полъх на тайно желание в най-задното ъгълче на съзнанието си. И затова синовете в пубертета често се дистанцират от майките си грубо, нерядко ги обиждат болезнено и ги унижават. Те се срамуват от всички аванси на майката, защото виждат в тях проява на полова близост – особено пред чужди хора.

Майките страдат от това, но по правило търпят и мълчат.

Те дават право на бунтуващия се син да излее гнева си върху тях и се стараят да променят посоката на протестите му. Но това съвсем не значи, че се отказват да го глезят. Дълбоко в себе си те отхвърлят грубото поведение на сина си като чисти пубертетски проблеми и не допускат, че същите добре преработени механизми ще продължат да действат и когато маминото синче стане възрастен мъж.

Твърде често майката остава вярна на ролята си на търпеливата и вечно обичащата.

Тя предпочита да изчака „по-добри времена“ и удобни случаи, например молбата да гледа внуците. Тогава обаче в играта влиза конкуренцията: снахата, новата майка. Тя трябва да мине и през този етап, ако държи да запази трудно извоювания достъп до сина си, защото синовете-партньори почти винаги се държат настрана от тези конфликти.

Спорните въпроси около възпитанието на децата, воденето на домакинството и живота като цяло са твърде маловажни за мъжа, който не иска да си разваля отношенията с двете си жени. Тъй че майките трябва да се сблъскат пряко със снахите.

Избрано от „Снахи и свекърви - една трудна любов“, Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук, изд. Емас
Изображение: Mother and Child, Egon Schiele, 1914; chinaoilpaintinggallery