„Законът на живота повелява порядъчните хора да живеят не както им се иска, а както трябва.“

Мъдростта на времето

(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)

Живот

Животът, бил той дълъг или кратък, няма никакво значение за тези, които вече не съществуват.
***

Сам по себе си животът не е нито добро, нито зло; той е вместилище и на едното, и на другото в зависимост от това, в какво сте го превърнали.
***

Където свърши вашият живот, там изтича той целият. Стойността на живота не се измерва с неговата продължителност , а с това, как сте го използували.
***

... оня, който се отнася с презрение към собствения си живот, винаги може да стане господар на живота на другия.
***

Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.
***

Животът е робство, ако не сме свободни да умрем. За оздравяването си ние обикновено се отплащаме с частица живот (...).
***

По-голяма твърдост се изисква да живееш с веригата, когато те е оковала, отколкото да я разкъсаш.
***

(...) животът – това е нашето битие, това сме ние самите.
***

... за мен освен здравето и живота няма нищо друго на света, за което бих си гризал ноктите и което бих купил с цената на душевни страдания и насилие над себе си.
***

... законът на живота повелява порядъчните хора да живеят не както им се иска, а както трябва. Оня, който не може заради любовта към жена си или към приятелите си да удължи живота си и да упорства срещу смъртта, е прекалено изнежен и слаб...
***

... понякога величието се състои в това – да живееш.
***

... няма такава тежка участ, с която човек не би се примирил само и само да остане жив.
***

... въпреки това ще кажа, че или ми се ще, или е така, но си струва да живееш, дори и в такова състояние, ако си съумял да се избавиш от страха и заплахите, изводите и последствията, с които ни плаши медицината. Във всеки случай самата болка не е чак дотам остра и непоносима, че един търпелив човек да изпадне в отчаяние и лудост.
***

Да се придържаш към един и същ начин на живот и да се чувстваш по необходимост задължен към него означава да съществуваш, но не и да живееш.
***

Животът е едно неравно, неправилно и многообразно движение. Да следваш неизменно склонностите си и да бъдеш до такава степен в тяхна зависимост, че да не можеш да се отскубнеш от тях или да ги подчиниш, означава да не бъдеш приятел на себе си, още по-малко – господар на себе си; това значи още да бъдеш роб.
***

Обичам частния живот, защото мога да си го уредя по мой избор.
***

Животът е материално и телесно движение, а дейността – несъвършена и безпорядъчна по своята същност; аз се старая да служа на живота съобразно с неговите изисквания.
***

... няма по-глупав и по-жалък начин на живот от този, който протича под заповед и дисциплина.
***

Нужно е да се ръководиш от разумни правила, но да не им робуваш...
***

Бог е милостив към тия, на които отнема живота постепенно; това е единственото преимущество на старостта.
***

Из: „Опити“. Том 1-3, Мишел дьо Монтен, изд. „Наука и изкуство”, София, 1975
Изображение: Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org