„Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе.“
Петър Дънов (1864-1944)
♥ Дните на битието
Считай първия ден - ден на твоя дух - ден, в който светлината се е проявила.
Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е проявила.
Считай третия ден - ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило.
Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е проявил.
Считай петия ден - ден на твоята воля - ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай шестия ден - ден на Вечното слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
Считай седмия ден - ден на Бога, Вечното Начало на всичко - ден на природата, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.
Не давай място на безумието.
Помни:
Който следва пътя на истината, той е всякога свободен.
Който следва пътя на доброто, той е всякога добър.
Който следва пътя на мъдростта, той е всякога умен.
Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил. Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.
Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
Следвай пътя на водата: дето минеш, мий и всичко напоявай. Каквото намериш по пътя, дигай, слагай, на място поставяй, макар и да се окаляш.
Ходи там, дето те канят.
Излизай оттам, отдето те пъдят.
Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе.
Понякога хубавите семена и в калта добре растат.
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество.
Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя.
Ако си на угощение, в океана си.
Ако си на забавление, в морето си.
Ако се клатушкаш като лист, в езерото си.
Ако си без петаче в джоба, в локвата си.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те мязат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна.
Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката песен са: кум-кво-ква – дойде време за човешкото спасение. В началото на лятото вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от изсъхналите блата: Свестете се, хора, и тръгнете в пътя, който води към голямото море.
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист.
Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни като пресните плодове.
Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителна на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на доброто. Непрестанно следвай този път.
Когато господарят идва, вратата се отваря.
Когато господарят влиза, вратата се затваря.
Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес.
Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл.
Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.
* Словото на планината, Седемте рилски езера,18,19 август,1932 г.
Из: „Светът на Великите души - Словото на планината“, Беинса Дуно (Учителя Петър Дънов)
Снимка: petardanov.com