Депресията е най-екстремната форма на отхвърляне на отговорност ♥ Болестта като път

„Поемането на отговорност предполага отказ от външни проекции и възприемане на самотата. Депресивната личност се страхува от това, ето защо се нуждае от хора, в които да се вкопчи.“

~ „Болестта като път“, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке

(Melancholy, 1874 by Edgar Degas)

Болестните картини и тяхното значение

Психозата прави хората честни, защото наваксва всичко пропуснато с интензивност и абсолютност, всяващи страх у околните. Това е отчаян опит да се приведе изживяваната дотогава едност­ранчивост отново в равновесие - опит, който рис­кува да не може повече да се освободи от постоян­ната смяна на крайностите. Трудността да се от­крие средата и равновесието се проявява особено ясно при маниакално-депресивния синдром. В психо­зата човек изживява своята сянка. Открай време лудостта поражда ужас и безпомощност у околни­те, защото им напомня за тяхната собствена сян­ка. Лудият ни отваря врата към ада на съзнанието, който съществува у всички нас. Породените от страха бясна съпротива и потискане на тези симп­томи са разбираеми, но те не помагат за решаване на проблема. Тъкмо принципът за потискане на сян­ката води до най-мощната й експлозия и потискането й наново само отлага проблема, без да го ре­шава.

Първата необходима стъпка в различна от об­щоприетата посока и тук е разбирането, че симп­томът, в пълна степен, има смисъл и основание. Опирайки се на това разбиране, може да се разсъждава как да се подкрепи успешно целебната целенасоченост на симптома.

Депресия

Депресия е събирателно понятие за една симптоматична картина, която обхбаща диапазона между чувството за потиснатост и безинициативност и т. нар. ендогенна депресия, придружена от пълна апатия. Наред с цялостната липса на активност и унилото настроение, при депресията са налице, пре­ди всичко, огромен брой съпровождащи телесни сим­птоми като умора, безсъние, безапетитие, запек, главоболие, сърцебиене, болки в кръста, смущения в менструацията при жените и понижен физически тонус. Депресивният пациент се измъчва от остро чувство за вина, той се самоупреква и постоянно се старае да заглади нещата. Думата депресия произ­лиза от латинския глагол дерпто, който значи „потискам“. Това навежда на въпроса от какво всъщ­ност е потиснат депресивният пациент или какво самият той се стреми да потисне. Отговорът се съдържа в три тематични области:

1. Агресивност. Вече споменахме, че насочената навътре агресивност се превръща в телесна болка. Към тази констатация би могло да се добави, че в психическата сфера потиснатата агресивност води до депресия. Блокираната проява на агресивност се насочва навътре и превръща източника си в потърпевш. Резултат на потиснатата агресивност е не само чувст­вото за вина, но и многобройните соматични, придружаващи симптоми с разпръснатите из цялото тяло болки. На друго място вече казах­ме, че агресията е само особена форма на жиз­нена енергия и активност. Психиатрията рев­ностно се старае да увлече депресивния паци­ент отново в някаква дейност, но той възпри­ема това като заплаха. Нарочно избягва всичко, което не би получило публично одобрение, и се опитва, чрез безукорен живот, да тушира своите агресивни и деструктивни импулси. На­сочената набътре агресивност намира най-явен израз в склонността към самоубийство. При опити за самоубийство би трябвало вина­ги да се проучва въпросът коя е била действи­телната мишена.

2.  Отговорност. Депресията е - ако се абстрахи­раме от самоубийството - най-екстремната форма на отхвърляне на отговорност. Депре­сивният пациент вече не води активен живот, той вегетира, повече е мъртъв, отколкото жив. Но при цялата му съпротива отново да започне да се сблъсква активно с живота, през задната врата на чувството за вина депресив­ният пациент продължава да се конфронтира с темата „отговорност“. Страхът от поемане на отговорност изпъква на преден план при всички депресии, които настъпват точно то­гава, когато пациентът трябва да премине в нова фаза от живота си (показателна е след-родилната депресия).

3.  Резигнация - самота - старост - смърт. Тези четири тясно свързани понятия обхващат пос­ледната и според нас най-важна тематична об­ласт. При депресията пациентът е принуден насилствено да се сблъсква с обратния на жи­вота полюс - смъртта.  Всичко живо, като движение, промяна, общуване му е отнето и се проявява противоположният им полюс: апа­тия, застиналост, самота, мисли за смъртта. Смъртната сфера на живота, която се налага така внушително при депресията, е сянката на този пациент. Конфликтът се състои в еднакво големия страх както от живота, така и от смъртта. Активният живот носи със себе си вина и отговорност - стремежът обаче е да се избягнат тъкмо те. Поемането на отговорност предполага отказ от външни проекции и възприемане на самотата. Депресивната личност се страхува от това, ето защо се нуждае от хора, в които да се вкопчи. Раздялата или смъртта на такива хора често може да отключи депресия. Човекът остава сам - а да живее сам и да носи отговорност той не желае. Бои се от смърт­та и затова не разбира условията на живота. Деп­ресията прави хората откровени и честни. Благода­рение на нея, неспособността да се живее и да се умира излиза наяве.

Из: „Болестта като път“, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, превод Евелина Банева, Цветана Ташкова, изд. „Кибеа“
Картина: Melancholy, 1874 by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery