„Жена, която притежава малко, дава малко. Понеже жената у нея е слаба, а мъжът практически не съществува, тя предлага капризния си чар и детинската си любов.“
(Seated Couple (Egon and Edith Schiele), 1915, by Egon Schiele)
Ролята на жената в двойката
Да се върнем на жената, след като настоящата книга е посветена на нея. Какво е мястото й в двойката? Каква е нейната роля? Ще приемем, че мъжът е относително уравновесен, че мъжкото и женското му начало са надеждни. В противен случай се налага всеки път отново да анализираме реакциите на мъжа според това какво представлява той в действителност: зрял или инфантилен, импулсивен или плах и т. н.
Правилото на търсенето и предлагането
В една връзка всеки предлага и иска нещо от другия, повърхностно или дълбоко, видимо или невидимо. Всяка жена би трябвало да се запита следното: Какво мога да дам на мъжа, с когото живея? Какво искам от него? – Ежедневни, дори бих казал ежеминутни въпроси. Защото търсенето и предлагането варират в зависимост от вътрешното състояние, настроението, умората, откритостта на ума и на сърцето, от разбирателството или неразбирателството.
Естествено, търсенето и предлагането се менят в зависимост от възрастта и от вътрешната зрелост. Жена, която притежава малко, дава малко. Ако е прекалено ощетена, случва се така, че изискванията й понякога са безкрайни. Понеже жената у нея е слаба, а мъжът практически не съществува, тя предлага капризния си чар и детинската си любов. В замяна изисква да я носят на ръце, да се чувства защитена, спокойна и да бъде обект на непрекъснати ухажвания.
Какво може да предложи на партньора си скованата от ревност жена освен белезници? Какво иска тя, освен да е единственият (и патологичен) център на своя мъж? Докато траят подобни ситуации, двойката няма да може да осигури трайността си във времето. Животът й се състои от отделни мигове, подкопаван непрекъснато от упреци, озлобление, кавги. Сетне тя се връща към хилавото си съществуване. Такива мъже и жени не образуват двойка, а низ от двойки, показващи всеки ден различно лице въпреки привидностите.
Да вземем една „майчински настроена“ жена. Какво предлага тя? Ако женското начало у нея е силно, ще съумее външно да изрази наклонностите си: топлота, разбиране, отговорност, дееспособност, радушност, съпричастност. Ако женското у нея е изкривено, то и майчинските й способности ще са изкривени. Ще стане досадна, обсебваща, властна, придирчива, „надзираваща“.
Какво иска тя? Ако женствеността й е разцъфнала и пълнокръвна, ще иска доверието и „отпускането“ на мъжа и ще се превърне в негова необходима „опора“. В противен случай несъзнавано ще изисква мъжът да си остане дете, което да й се подчинява. Ще иска партньорът й да се нуждае от нея (в лошия смисъл на тази дума), да й дава отчет за всяка своя постъпка. И ще получи, естествено, равностойността на това, което дава. Нормалният мъж на всяка цена ще се освободи от оковите, които го спъват в живота и му създават впечатлението, че отново се е върнал към ограниченията, налагани му в детството.
Тези няколко примера ни карат да си запитаме какво става с двойката, когато лишената от силата на своята женственост жена попада в капана на липсващите й женски качества.
Жени с осъществена женственост и жени с блокирана женственост
Стабилна – Стабилността губи своята гъвкавост и приспособимост. Заприличва на замръзваща вода. Обратно на осъществената жена, тя не съзнава до каква степен мъжът е „в развитие“. Склонна е да мисли, че всяко въодушевление, всяко хрумване, всяка склонност към забавление при мъжа са просто детинщини. Женската стабилност е елемент на сигурност за мъжа. Ако се вкамени обаче, тя става спънка. Тази жена вече няма какво да предложи освен сурова присъда, заплашваща да пресуши изобретателността и деиствеността на мъжа, да го направи неспособен да гледа на нещата от разстояние и да ги осмисли.
Постоянна – И в този случай постоянството престава да е весело и гъвкаво. Жената се сковава афективно, става строга, студена, олицетворение на упрека. Постоянството може да се изроди в любвеобилна и досадна грижовност, правейки постепенно от мъжа-авантюрист обезкуражено мекотело. Постоянството се превръща в нямо, мълчаливо присъствие, изпълнено с упреци. Мъжът се чувства шпиониран, преследван, парализиран. Като че ли жената шепне: „Каквото и да кажеш и да направиш, ще остана вкъщи, страдайки мълчаливо, но с пълното съзнание, че верността ми ще те преследва до гроб.“
Майчинска – Жената има склонност да „поглъща“, да е навсякъде, обсебваща, неспособна да остави инициативата в ръцете на партньора си, като че ли иска да „глътне“ мъжа, да го задуши с грижите си. Характерната майчинска черта се изражда в постоянно дебнене. Жената се превръща в „ужасяваща майка“.
Осъществена женственост у голям брой неосъществени жени:
Достойна – Достойнството помръква, превръща се в чисто външна порядъчност. Такава жена мисли само как да запази приличие и да спаси положението, тласкайки мъжа си да стане марионетка в очите на обществото. – Въпреки скованото поведение понякога жената остава в дъното на душата си майчински загрижена, което позволява двойката да се запази. В този случай можем само да пожелаем на мъжа да бъде реалист и да изостави всякаква несериозност.
Вярна – Дълбоката вярност на женствеността се превръща
в досадна взискателност. Верността става дълг, сковано и вечно изискващо морализаторство. Доближава се до изроденото постоянство. „Каквото и да сториш, ще ти бъда вярна и угризенията ще бъдат моето отмъщение.“
Подредена – Дълбоко залегналата у жената подреденост се превръща в мания за ред и чистота, за строго спазване на разписанието по часове. Мъжът е прицел на остри и саркастични упреци до такава степен, че понякога не се осмелява да „си човърка нещо“, камо ли да размести някой предмет.
Прозорлива – Откритата и съзидателна вътрешна интелигентност се стеснява. Превръща се в студена, вледеняваща трезвост, намираща външен израз в бичуващи, иронични забележки. Разбирането изчезва, заместено от безкрайни нападки, при което мъжът не разбира в какво го обвиняват. Горко му, ако личността му е уязвима: жена му знае слабите му места. Той предварително е победен в унищожителния двубой и бягството е единственото му спасение.
Какво дават жените с осъществена и цъфтяща женственост? Всичко. Тогава мъжът откликва положително, с изпълнена с доверие взаимност. Защото трябва да си сериозно болен или дяволски задръстен, за да не можеш да създадеш една хармонична, щастлива двойка с жена, въплътила в себе си благородството на своя пол!
Ако мъжът има работа с жена с изкривена женственост, не му остава нищо друго, освен да избяга, да се примири или да потъне в зимен сън. Предлагането не отговаря на търсенето. Лишен от витамините на сигурността, щастието и топлината, мъжът бавно ще угасне от анемия на чувствата и на творческото начало.
От: „Жената и нейната дълбинна психология“, Пиер Дако, изд. „Колибри“, 1999 г.
Картина: Seated Couple (Egon and Edith Schiele), 1915, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
