„Онези, които се спогаждат с другите хора в резултат на прекия си опит със социалните условности, са по-умели от тези, на които просто е казано какво да приказват и да правят.“
Изтъкнатият американски психолог – бихевиорист Бъръс Фредерик Скинър (1904 ~ 1990) за зависимостта на хората и контрола, от който никой не може да избяга. Неговата книга „Отвъд свободата и достойнството” е обобщение на делото на живота му върху научния анализ на поведението, която сп. Science News нарича „едно от най-значимите събития в психологията на XX век”.
Изграждане на зависимост от нещата
Жан-Жак Русо е съзнавал опасностите на социалния контрол и е смятал, че е възможно те да се избегнат, като човекът се направи зависим не от хората, а от нещата. В „Емил, или за възпитанието” той показва как детето може да учи за нещата от самите неща, а не от книгите. Практиките, които той описва, все още са често срещани до голяма степен поради ударението на Джон Дюи върху истинския живот в класната стая.
Едно от предимствата на това да си зависим от нещата, а не от другите хора е, че времето и енергията на другите се спестяват. Детето, на което трябва да се напомня, че е време да тръгва за училище, е зависимо от родителите си, но детето, което се е научило да реагира на часовници и други времеви свойства на света около него (не на „чувството за време”), зависи от нещата и отправя малко изисквания към родителите си. Когато се учи да шофира, човек остава зависим от инструктора, докато му се казва кога да натиска спирачките, да да-де мигач, че ще завива, да сменя скоростите и т.н.; когато поведението му е под контрола на естествените последствия от шофирането на колата, може да мине и без инструктора.
Сред „нещата”, от които човек трябва да стане зависим, са другите хора, когато не се налага да действат специално, за да променят поведението му. Детето, на което трябва да се казва какво да говори и как да се държи по отношение на другите хора, е зависимо от онези, които му го казват; детето, което се е научило как да се спогажда с другите, може да мине и без съветите.
Друго важно предимство на това да си зависим от нещата е, че условностите, включващи неща, са по-прецизни и оформят по-полезно поведение, отколкото условностите, уредени от други хора. Времевите свойства на средата са по-всепроникващи и по-фини от всяка серия подсещания. Човек, чието поведение в шофирането е оформено от реакциите на колата, се държи по-умело, отколкото онзи, който следва инструкции. Онези, които се спогаждат с другите хора в резултат на прекия си опит със социалните условности, са по-умели от тези, на които просто е казано какво да приказват и да правят.
Това са важни предимства - и свят, в който цялото поведение е зависимо от неща, е привлекателен. В такъв свят всеки би се държал добре с другите, защото се е научил да го прави, когато е бил изложен на тяхното одобрение или неодобрение. Той ще работи продуктивно и внимателно и ще разменя неща с другите поради естествените им стойности, ще учи нещата, които естествено го интересуват и които са естествено полезни. Всичко това би било по-добро от доброто държане поради подчиняване на закона, налаган от полицията, от продуктивната работа заради измислените подкрепители, наречени пари, от ученето, за да се получават бележки и оценки.
Нещата обаче не поемат лесно контрола. Процедурите, които Русо описва, не са прости и невинаги работят. Сложните условности, включващи неща (включително хора, които се държат „непреднамерено”), могат (ако не са подпомагани) да имат много малък ефект върху живота на човека – факт, имащ огромно значение поради причини, които ще видим по-късно. Трябва също така да помним, че контролът, упражняван от нещата, може да е деструктивен. Светът на нещата може да бъде тираничен. Природните условности карат хората да се държат суеверно, да рискуват все по-големи опасности, да работят ненужно до изтощение и т.н. Единствено контраконтролът, упражняван от социалната среда, предлага някаква защита срещу тези условни връзки.
Зависимостта от нещата не е независимост. Детето, на което не е необходимо да се казва, че е време да тръгва на училище, трябва да бъде подложено на контрола на по-неуловими и по-полезни стимули. Детето, което е научило какво да казва и как да се държи, за да се спогажда с другите хора, е под контрола на социалните условности. Хората, които се спогаждат добре при умерените условни връзки на одобрението и неодобрението, са контролирани също толкова ефективно (а в много случаи и по-ефективно), колкото и гражданите на полицейската държава. Ортодоксалността контролира чрез установяването на правила, но мистикът не е по-свободен, защото условностите, които са оформили неговото поведение, са по-лични или идиосинкратични. Онези, които работят продуктивно поради подкрепящата стойност на произвежданото, са под чувствителния и мощния контрол на продуктите. Тези, които учат в естествена среда, са под също така мощна форма на контрол, както и всеки контрол, упражняван от учителя.
Човек никога не разчита единствено на себе си. Макар че се справя ефективно с нещата, задължително зависи от онези, които са го научили да го прави. Те са подбирали нещата, от които да зависи и са определяли типовете и степените на зависимостите. (Следователно те не могат да се освобождават от отговорност за резултатите.)
От: „Отвъд свободата и достойнството“, Б. Ф. Скинър, изд. Наука и изкуство, София, 1996 г.
Снимка: Бъръс Фредерик Скинър (1904 ~ 1990); newlearningonline.com
