„Ние сме в състояние да получим напълно задоволяващо уважение, защита и обич само от друго човешко същество и можем да ги дадем в най-пълна мяра само на други човешки същества. Няма как тези потребности да бъдат задоволени от дървета, планини или дори кучета.“
(1908 ~ 1970)
Добрите човешки взаимоотношения
Всеки окончателен анализ на отношенията между хората (т.е. на приятелство, брак и т.н.) ще покаже, че базовите потребности могат да бъдат задоволени само в междуличностен план и задоволяването им е точно онова, което вече посочихме като основни терапевтични лекове, а именно, осигуряването на безопасност, любов, чувство за принадлежност, ценност и самооценка.
Разбира се, когато анализираме човешките взаимоотношения, неизбежно ще се озовем както пред необходимостта, така и пред възможността да правим разлика между добри и лоши взаимоотношения. Тази разлика може много лесно да се установи въз основа на степента на задоволяване на базовите потребности, достигната от това взаимоотношение. Едно отношение - приятелство, брак, отношение родител-дете - ще се определя (в един ограничен смисъл) като психологически добро, в степента, в която то подкрепя или подобрява чувството за принадлежност, безопасност и самоуважение (и в последна сметка себеактуализацията) и лошо, когато не допринася за това.
Няма как тези потребности да бъдат задоволени от дървета, планини или дори кучета. Ние сме в състояние да получим напълно задоволяващо уважение, защита и обич само от друго човешко същество и можем да ги дадем в най-пълна мяра само на други човешки същества. Откриваме, че точно това си даряват взаимно добрите приятели, любими, родители и деца, учители и ученици. Те са тъкмо онзи вид задоволяване, което търсим от човешките взаимоотношения от какъвто и да е вид. Удовлетворяването на тези потребности е предпоставка за създаването на добри човешки същества, което на свой ред е крайната (ако не и непосредствената) цел на психотерапията въобще.
Приятелствата - да обичаш и да бъдеш обичаи
Ако приемем добрите приятелства (независимо дали между съпруг и съпруга, родител и дете или човек и човек) за парадигми на добри междуличностни взаимоотношения и ги разгледаме малко по-отблизо, откриваме, че те предлагат много повече задоволство от онези, за които вече говорихме. Взаимната откровеност, доверие, честност и липса на отбранителност могат да се разглеждат като притежаващи освен видимата си стойност и допълнителна експресивна, катарзисно освобождаваща стойност. Освен всичко друго, здравото приятелство позволява да се изрази здравословно количество пасивност, отпускане, детинщини, глупост, тъй като, ако няма опасност и ние сме обичани и уважавани заради самите себе си, а не заради фасадата, която показваме на света или ролята, която играем, можем да бъдем онова, което наистина сме - слаби, кога- то се чувстваме слаби, защитени, когато се чувстваме объркани, инфантилни, когато желаем да се откажем от отговорностите на зрелостта. В допълнение към това, едно наистина добро взаимоотношение подобрява прозрението дори във фройдисткия смисъл на думата, защото приятелят или съпругът/съпругата е човек, който се чувства достатъчно свободен да ни предложи за размисъл еквивалент на психоаналитичните тълкувания.
Все още не сме говорили достатъчно за онова, което бихме могли да определим най-общо като образователната стойност на добрите човешки взаимоотношения. Ние искаме не само да сме в безопасност и да бъдем обичани, но и да знаем все повече и повече, да сме любопитни, да разтворим всяка опаковка и да отключим всяка врата. Отвъд казаното дотук трябва да имаме предвид също нашите в основата си философски импулси да структурираме света, да го разберем задълбочено, да направим така, че той да бъде смислен. Но макар чудесното приятелство или взаимоотношенията между родител и дете да могат да предложат много в тази насока, същите тези удовлетворения се постигат или би трябвало да бъдат постигнати до определена степен чрез добро терапевтично взаимоотношение.
И накрая, вероятно ще бъде добре да кажа нещо за очевидния (и заради това пренебрегван) факт, че да обичаш и да бъдеш обичан е голямо удоволствие. В нашата култура откритият импулс към обич се ограничава също така сурово, както сексуалния и враждебния, ако не и повече (Sattie, 1935). Само в необикновено малък брой взаимоотношения, може би само при три - двойката родител-дете, дядо/баба-внук и женени и влюбени двойки - ни се позволява открито изразяване на привързаност, а както знаем дори и те лесно могат да бъдат задушени и смесени с неудобство, чувство за вина, отбранителност, играене на роли и борба за доминация.
Не се подчертава достатъчно, че терапевтичното взаимоотношение позволява, дори насърчава, открито и словесно изразяване на импулсите за любов и привързаност. Само тук (както и в различните групи за „личностно израстване“) те се приемат като нещо дадено и очаквано и само тук биват съзнателно пречиствани от болезнените си примеси, а сетне, веднъж пречистени, се използват за най-добри цели. Подобни факти ни насочват безпогрешно към необходимостта от преоценка на понятията на Фройд за пренос и контрапренос. Тези понятия са възникнали при изучаването на болестни състояния и са прекалено ограничени, за да боравят със здравето. Налага се да ги разширим така, че да включват не само болния, но и здравия, не само ирационалния, но и рационалния.
Избрано от: „Мотивация и личност“, Ейбрахам Маслоу, изд. „Кибеа“, 2001 г.
Снимка: Abraham Maslow (1908-1970); 5basicneeds.weebly.com
