„Хората, които познават състоянието на пустота, винаги могат да разрешат проблемите си чрез постоянство.”
Из беседите на Шунрю Сузуки (1905 ~ 1971), един от най-влиятелните и уважавани дзен-учители на своето време и духовен приемник на великия дзен-майстор Доген.
~ Постоянство
Посланието към нас днес е: „Развивайте собствения си дух.” То означава да не търсите нищо извън себе си. Това е много важно и представлява единственият начин да се практикува Зен. Разбира се, изучаването на свещените писания, рецитирането на сутрата или седенето в поза също е Зен, всяка една от тези дейности трябва да бъде Зен. Но ако усилието или практиката не са с правилна ориентация, те въобще няма да бъдат от полза. Не само че няма да бъдат от полза, но може и да развалят вашата чиста природа. Колкото повече знаете за Зен, толкова повече ще се затлачвате. Умът ви ще бъде пълен с баластра, няма да бъде съвсем чист.
За нас е доста обичайно да събираме информация от различни източници, смятайки че така увеличаваме знанията си. Ако следваме този път обаче, накрая всъщност се оказва,че изобщо не знаем нищо. Разбирането ни на будизма не трябва да бъде просто събиране на голямо количество информация с цел придобиване на знания. Вместо да събирате знания, трябва да изчистите ума си. Ако той е чист, истинското знание вече ви принадлежи. Когато слушате нашето учение с чист, ясен ум, можете да го приемете сякаш чувате нещо, което вече знаете. Това се нарича пустота, всемогъщо Аз или всезнание. Когато знаете всичко, вие сте като тъмно небе. Понякога на него се появява светкавица. Щом изчезне, забравяте напълно за нея и остава само тъмното небе. Небето никога не се изненадва, когато изведнъж удари гръм. А щом блесне светкавица, се вижда чудесна гледка. Когато имаме пустота, ние винаги сме готови да наблюдаваме проблясването.
В Китай Розан е известен със своя мъглив пейзаж. Аз все още не съм бил в Китай, но там сигурно има красиви планини. Сигурно е прекрасно да гледаш как белите облаци или мъглата бавно се стелят над планината. Въпреки че е чудесно, в едно китайско стихотворение се казва: „Розан е известен със своите мъгливи, дъждовни дни, а голямата река Секо – с приливите и отливите си. Това е всичко.”
Това е всичко, но е великолепно. Ето така оценяваме нещата. Затова трябва да приемате знанията, сякаш чувате нещо, което вече знаете. Това не означава да възприемате всяка информация само като ехо на собствените си мнения. Това значи, че каквото и да видите или чуете, не трябва да се изненадвате. Ако приемате нещата просто като собствено ехо, вие в действителност не ги виждате, не ги приемате изцяло такива, каквито са. Така че когато казваме: „Розан е известен със своите мъгливи, дъждовни дни,” това не означава да оценяваме тази гледка, като си припомняме някакъв пейзаж, който сме видели преди: „Не е толкова чудесна. Виждал съм тази гледка по-рано.” Или: „Рисувал съм много по-красиви картини! Розан е нищо!” Това не е нашият път. Ако сте готови да приемате нещата такива, каквито са, вие ще ги посрещате като стари приятели, въпреки че ги оценявате с ново чувство.
Не трябва също да трупаме знания, трябва да бъдем свободни от тях. Ако събирате различна информация, като колекция тя може да бъде много добра, но не това е нашият път. Не трябва да се опитваме да удивляваме хората с чудесните си съкровища. Не трябва да проявяваме интерес към нищо особено. Ако искате напълно да оцените нещо, трябва да забравите себе си. Трябва да го приемате като проблясък на мълния в абсолютната тъмнина на небето.
Понякога мислим, че е невъзможно да разберем нещо непознато, но всъщност няма нищо непознато за нас. Някои хора може да кажат: „Почти е невъзможно да разберем будизма, защото нашата култура е толкова различна. Как можем да разберем източното мислене?” Разбира се, вярно е, че будизмът не може да се отдели от своя културен фон. Ако един японски будист дойде в САЩ обаче, той вече не е японец. Аз живея във вашата култура. Ям почти същата храна като вас и общувам с вас на вашия език. Въпреки че не ме разбирате напълно, аз искам да ви разбера. И мога да ви разбера по-добре от всеки, който говори и разбира английски.
Това е истина. Дори ако въобще не разбирах английски, мисля, че бих могъл да общувам с хората. Винаги има възможност за разбиране, докато съществуваме в абсолютната тъмнина на небето, докато живеем в пустотата.
Винаги съм казвал, че трябва да бъдете много търпеливи, ако искате да разберете будизма, но все търся по-хубава дума от търпение. Обикновено японската дума нин се превежда „търпение”, но може би „постоянство” е по-хубава дума.
Човек трябва да си наложи да бъде търпелив, докато в постоянството няма никакви конкретни усилия – налице е само една непроменяща се способност да се приемат нещата такива, каквито са. За хората, които нямат представа от пустотата, тази способност може да изглежда търпение, но в действителност търпението може да бъде неприемане. Хората, които макар и само интуитивно познават състоянието на пустота, винаги имат открита възможност да приемат нещата такива, каквито са. Те могат да оценят всичко. Макар че това може да бъде много трудно, чрез постоянство те винаги ще успяват да разрешат проблемите си, каквито и да са те.
Нин е начинът да развием духа си. Нин е пътят на непрекъсната практика. Винаги трябва да живеем в тъмното, пусто небе. Небето винаги е небе. Въпреки че се появяват облаци и светкавици, небето не се вълнува. Дори да дойде проблясък на просветление, практиката ни напълно забравя за него. Тогава тя е готова за следващото. Те трябва да идват едно след друго, по възможност във всеки следващ миг. Това наричаме просветление, преди и след като го постигнем.
От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. Арт“, 1995 г.
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi in his dokusan and study room, San Francisco Zen Centre
