„Щом веднъж разберете нашата вродена сила да пречистваме себе си и средата си, ще можете да действате правилно, ще се учите от тези около вас и ще се настроите приятелски към другите.“
~ „Зен-Ум, ум на начинаещ“ (Изд. Арт“).
(„The Sower“, 1850, by Jean-François Millet)
Плевели на ума
„Вие по-скоро трябва да сте благодарни за плевелите, които се намират в ума ви, защото в крайна сметка те ще обогатят вашата практика.”
Когато будилникът иззвъни рано сутрин и се събудите, мисля, че не се чувствате особено добре. Не е лесно да отидете и да седнете в поза, а дори след като влезете в зендо и започнете зазен, се налага да се насърчавате да седите добре. Това са просто вълни на вашият ум. В чистия зазен в него не трябва да има никакви вълни. Докато седите в поза, тези вълни ще стават все по-малки и по-малки, а усилието ви ще се превърне в едва доловимо усещане.
Ние казваме: „Като вадим плевелите, храним растението.“ Изваждаме плевелите и ги заравяме близо до растението, за да го нахраним. Затова, макар че имате известни трудности в практиката си, макар че, докато сте в поза, в ума ви има вълни, именно тези вълни ще ви помогнат. Така че не трябва да се притеснявате от ума си. По-скоро трябва да сте благодарни за плевелите, защото в крайна сметка те ще обогатят вашата практика. Ако в някаква степен усетите как плевелите в ума ви се променят в умствена храна, практиката ви ще отбележи значителен напредък. Вие ще почувствате този напредък. Ще почувствате как те се променят в храна за самите вас. Разбира се, не е толкова трудно да се направи известна философска или психологическа интерпретация на нашата практика, но това не е достатъчно.
Трябва действително да преживеем това как плевелите ни се превръщат в храна. Строго казано, всяко усилие, което полагаме, не е добро за практиката ни, тъй като поражда вълни в ума. Невъзможно е обаче да постигнем абсолютно спокойствие на ума без никакво усилие. Трябва да направим известно усилие, но трябва да забравим себе си в усилието, което правим. В тази сфера няма нито субективност, нито обективност. Нашият ум просто е спокоен, даже няма никаква съзнателност. При тази липса на съзнателност всяко усилие, всяка идея и мисъл изчезват. Затова е необходимо да се насърчаваме и да полагаме усилия до последния момент, докато всяко усилие изчезне. Трябва да съсредоточим ума си върху дишането, докато престанем да го съзнаваме.
Трябва да се стараем никога да не прекъсваме усилието, но не бива да очакваме да достигнем стадий, когато съвсем ще забравим за него. Трябва просто да се опитваме да насочим ума върху дишането. Това е нашата действителна практика. Докато сте в зазен, усилието ви все повече ще се усъвършенства. В началото то е доста грубо и нечисто, но чрез силата на практиката ще става все по-чисто и по-чисто. Когато усилието стане чисто, тялото и умът ви стават чисти. Ето така се практикува Зен. Щом веднъж разберете нашата вродена сила да пречистваме себе си и средата си, ще можете да действате правилно, ще се учите от тези около вас и ще се настроите приятелски към другите. В това е ценността на зен-практиката. Начинът на практикуване обаче се състои в това просто да се съсредоточите върху дишането си в правилна поза – с помощта на голямо, чисто усилие. Ето така практикуваме Зен.
От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. Арт“, 1995 г.
Картина: „The Sower“ (1850) by Jean-François Millet; chinaoilpaintinggallery