„Лишени от котва, ние плаваме без цел, брулени от ветровете и вълните на живота. Откъсването от тялото е културна епидемия.“
(Nude Begonia and Heads, c.1912, Odilon Redon)
♥ Връзката с тялото
„Без осъзнаване на телесното чувство и нагласа личността се разцепва на дух без тяло и тяло без дух.“ ~ Александър ЛОУЕН
Откъснати от опита на нашите тела, ние сме откъснати от нашата живост, от опита на природния свят и от нашата най-основна вътрешна истина. Разделението поражда дисоциативно състояние. Разединени от нашето тяло, нашите действия стават натрапчиви – вече не управлявани от съзнанието или вкоренени в чувствата, а подхранвани от несъзнателния порив празнината между ум и тяло да се запълни на всяка цена.
Загубата на нашата връзка с тялото може да се превърне в духовна бездомност. Лишени от котва, ние плаваме без цел, брулени от ветровете и вълните на живота. Откъсването от тялото е културна епидемия. Измежду всички загуби, ограбващи човешката душа днес, това отчуждение може да ни тревожи най-много, защото то ни отделя от самите корени на съществуването. С работа, която ни деградира, рутинности, които са автоматични, и околна среда, които унищожава сетивата ни, ние губим радостта, която възниква от динамичната връзка с единственото живо присъствие, чието притежание ни е гарантирано за цял живот: нашето тяло.
Дисоциацията по опасен начин поражда несвързани действия. Безчувствени убийства и стрелби от коли (където тялото на другия се вижда като лишено от живот и без значение, нещо като нечия собственост) разпространяват информационните ни бюлетини, посрещани с морбиден интерес от анонимни зрители. Жените анихилират или силиконизират извивките си, за да отговорят на културната норма на манекенските фигури, с които ни бомбардират класации и списания. Мъжете покорно млатят плътта си, за да си изградят чувство за сила, често притъпявайки своите усещания и чувство. Много хора изпадат в пристрастявания, вцепенявайки своята живост с храна, дроги или натрапчиви дейности. Децата биват бити, тормозени и привеждани в послушание, прогонвани от своите млади тела дори преди да се научат да ги разбират, прогонвани от „обезплътени“ възрастни, които не знаят какво унищожават.
Ние сме научени да контролираме тялото със средствата на ума, който се счита за далеч по-висш. Но тялото има интелигентност, в чиито тайни умът все още предстои да вникне. В книгите четем как да ядем, как да правим любов, колко да спим и налагаме тези практики на тялото, вместо да слушаме какво ни казва отвътре то.
Лишени от тялото като обединяваща фигура на съществуването, ние ставаме откъслечни. Потискаме своята живост и ставаме подобия на машини, лесно манипулирани. Загубваме своята основа за проверяване на истината.
Обезценяването на тялото се извършва по-нататък от много религиозни нагласи. Някои религии описват тялото като корена на цялото зло, докато други ни казват, че то е чисто и просто илюзия или в най-добрия случай просто без значение. Медицинските практики третират тялото механически, като набор от несвързани части, откъснати от духа, който пребивава в него. Обикновената подготовка на психотерапевтите напълно пренебрегва ролята на тялото за душевното здраве. Чувства се отсъствието на потребности от знания по анатомия, хранене, алергии, движение, йога, нервномускулно разпределение, биоенергетични характерови структури или дори обикновен масаж. Използването на терапевтичен допир или физически контакт в каквато и да е форма е често пъти строго забранено, толкова голям е страхът от сексуално омърсяване. Университетите образоват умовете ни за сметка на телата ни – в тях седим непрекъснато по цели дни, месеци и години, тренирайки се за работа в седнало положение, която продължава да пренебрегва потребностите на тялото.
Нима е чудно, че по същия начин пренебрегваме и своята физическа околна среда, увреждайки тялото на Земята, за да продължим своето дисоциирано оцеляване? Може би растящият проблем на бездомността е метафора на нашата собствена културна бездомност, защото тялото е наистина домът на духа. Кризата на нашето здравеопазване се разпростира далеч отвъд застрахователните фондове – тя е криза на връзката с биологическата реалност на нашето съществуване.
Упадъкът на нашата физическа реалност е културна епидемия, за която няма просто лечение, няма хапчета за гълтане, няма чудотворно изцерение. Нито пък можем, естествено, да излекуваме болката, която възниква, когато безчувствеността се смекчи и осъзнаем свиването и малтретирането, които сме приели преди. Само чрез възстановяване на тялото можем да започнем да лекуваме самия свят, защото каквото е умът за тялото, това е културата за планетата. Лечението на разцеплението между ум и тяло е необходима стъпка в лечението на всички нас. То лекува нашия дом, нашата основа и базата, на която е изградено всичко останало.
От: „Източно тяло. Западен ум. Психология и система на чакрите като път към Аза“, Енодия Джудит, изд. „Гуторанов и син“, 1998 г.
Картина: Nude Begonia and Heads, c.1912, Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery
