„Мнозина несъзнателно се стремят към страданието. На доста много хора им се иска да си останат по детски безпомощни.“
Руският психотерапевт Владимир Леви за начините, по които човек може да управлява вътрешното си състояние и овладее тайната на разумната увереност в себе си.
♥ Някои основания да обичаме себе си
Стремежът към самоусъвършенстване е на възрастта на човечеството. Всеки си има свои мотиви да променя себе си, никога не е късно да се започне. Амплитудата на различията между хората е необхватна, но те не могат да се вместят в измерението „по-лош - по-добър“. Всеки човек е уникален.
Скандал със самия себе си
Всички добри съвети към хората вече са дадени. Всички правила на мъдростта и самообладанието са изработени дълго преди нашата ера и от времето на Марк Аврелий към тях не е прибавено нищо съществено. Досадното обстоятелство, че досега тези рецепти са помагали на малцина, си има много причини; ето поне две от тях:
- когато хората могат да си помогнат, често те не желаят това. Мнозина несъзнателно се стремят към страданието. На доста много хора им се иска да си останат по детски безпомощни;
- когато хората искрено искат да си помогнат, като използват нечие подсказване, повечето от тях не знаят как да го направят, защото към всеки добър съвет са необходими още десетки други - как да го изпълнят.
Най-голямата трудност е, че у някои хора слабо са развити съзнателните сили, които биха могли да насочват мощта на безсъзнателното в избраната посока. Още сме твърде много автомати или автомати, недостатъчно съвършени. Природата ни малко още се доверява на нашия разум. Затова е твърде леко да вземеш всякакво разумно решение по отношение на себе си и е твърде трудно да го изпълниш. Пълно съгласие между съзнанието и подсъзнанието се среща не по-често от щастливия брак. Но подсъзнанието предпочита да действа така, като че ли го няма, сякаш съзнанието управлява всичко изцяло и напълно. Когато съзнанието открие измамата, започва скандал със самия себе си…
Тази книжка не дава рецепти за щастие, но разглежда някои похвати за съзнателна помощ на своето подсъзнание. Тези похвати, влизащи, общо взето, в понятието „самовнушение“, са достъпни за всеки, който пожелае и главно отдели време, за да ги овладее. Какво се постига с това?
Подсъзнанието става като че ли по-умно и затова по-отстъпчиво. Самоконтролът става по-пълен и гъвкав. Думата е за елементарна техника на общуване със своето вътрешно Аз, за най-основните лостове да управляваш себе си. В подбудите (защо, заради какво да управлявам себе си), във висшите страни на самоконтрола, свързани с онова, което може да се нарече лична философия, аз по възможност не навлизам, това е разговор на друго равнище.
Човешката мъдрост, включително оная, която се отнася до управляването на себе си, не знае границите на науката, изкуството, ритуалите и всекидневния живот. Похватите на актьорско вживяване в образа, правилата на заклинанията, лечебните и обикновените самовнушения - трябва човек да бъде сляп, за да не види, че всъщност това е едно и също нещо. Понякога наистина е необходимо известно усилие, за да се види общото. Между съвременния автотренинг (АТ), древната йога и другите стари и нови начини за духовно-телесно усъвършенстване съвпаденията се оказаха далеч повече, отколкото различията и в по-голямата си част това не са взаимствания. Панацея естествено няма и навярно няма да има; науката за личността прави едва първите си стъпки. Но има жив поток на мисълта, в който може да навлезе всеки, кръстовки на знанието, където на различни езици говорят за едно.
Различията между хората - и физическите, и психичните, понякога са по-големи от различията между животни от отделни видове. Един и същ човек в различно време може да се отличава от себе си повече, отколкото от другиго.
Оттук вече става ясно, колко е трудно да се създаде универсална система на здравето. Търсене на такива системи обаче винаги е имало. Винаги е имало и предложения.
„Развиване на магнетичната сила и усилване на паметта“. „Гимнастика на волята“, „Школа за самообладание“, „Силата на волята в деловия и всекидневния живот“, „Пет минути на ден - за здравето“, „Как да престана да се вълнувам и да започна да живея“ ... - подобни ръководства са се появявали през миналия и по-миналия век, а в сегашния станаха естествено още повече. В някои от тях има много полезни неща, но съвкупният резултат очевидно винаги е отговарял на формулата: умните станаха по-умни, глупавите - по-глупави, а хилядите останали никак не се промениха.
В началото на века в Европа и в Америка беше популярна системата на Мюлер. Изглеждаше, че нищо по-естествено и хармонично не може да се измисли: въздух, слънце, разнообразни движения, умереност във всичко . . . Привърженици на тая система има и досега, самият й създател обаче умря твърде рано. Впрочем дори и ако системата не е помогнала на своя създател, това все още не значи, че не струва, както и обратното. Моето мнение е: всяка система по своему е добра, ако я следваш с вяра. Но не със сляпа . . .
Това се отнася и за индийската йога, която организира човека изцяло, физически и духовно, и то за години. За да се получи от йога желаното, трябва буквално да се преродиш в йога, да живееш постоянно с това, самият ти да се приспособиш към йога и нея да приспособиш към себе си. Това е труд, своего рода отшелничество и съвършено особен стил на живот. Всеобхватността на йога не изключва използването на отделни похвати, но откъснати от системата, ценността им значително намалява.
Що се отнася до автотренинга, това засега е само комплект от похвати, цялостна система все още няма. Може би това е за добро. Засега неговото предназначение е да помогне на хората, водещи обикновен, т. е. повече или по-малко безсистемен начин на живот.
Както и при йога, главният недостатък на АТ е малкият диапазон на индивидуализация. Никого не можеш да научиш на лична житейска мъдрост, а тази мъдрост (в най-общ вид) се състои в индивидуалното пречупване или може би е по-добре да се каже в индивидуалния начин на нарушаване на всеобщите закони. Стогодишният абхазец и стогодишният якут (тези две народности, така отдалечени и различни, са на първите места по броя на столетниците) - всеки от тях достига дълголетие по своему, съобразявайки се със своите условия на живот и навярно с наследствеността си; възможно е да има и нещо съществено по-общо, което им помага да достигнат бодри до такава преклонна възраст. Но едва ли би се получило нещо добро, ако намислеха да копират един от друг начина си на живот.
От: „Изкуството да владееш себе си“, Владимир Леви, изд. „Здраве и щастие“, 2002 г.
Картина: Old Man Seated on a Trunk, 1826, by Jean Baptiste Camille Corot; chinaoilpaintinggallery
