Хората ни виждат такива, за каквито се мислим ♥ Орисън С. МАРДЕН

„Контролът върху ума е единственият самоконтрол, който можем да постигнем и онези, които от рано се научат как да го постигат, ще избегнат много нещастия и трудни моменти, които замъгляват живота на останалите, които не успяват да научат най-важните уроци на живота“. 

(1848 ~ 1924)

Човекът, управляващ мислите си, може да се предпази от корабокрушенията в живота 

Ние изграждаме своето бъдеще мисъл по мисъл,
добра или лоша, известна или не,
Вселената все още действа и се развива.
Мисълта е другото име на съдбата.
Избери своята съдба и след това чакай плодовете.
Любовта носи любов, а омразата носи омраза.

Елла Уйър Уийлкокс

Някакъв си човек със слабо образование (така върви едно старо предание), станал наследник на кораб. Той не бил виждал никога море, не знаел нищо за мореплаването и навигацията, но решил да предприеме пътешествие по море и да управлява сам кораба. Корабът бил готов и самозваният капитан наредил екипажът да продължава да изпълнява всекидневната си работа, тъй като многочислените и многообразни неща объркали любителя моряк. Но веднъж излезли на открито море, работата станала по-проста и самоназначилият се капитан имал време да забележи това, което ставало. Движейки се по палубата, той видял човек, който въртял някакво колело ту на една, ту на друга страна.

– Какво си играе този човек там? – запитал той.

– Това е кормчията. Той управлява кораба.

– Хм, не виждам защо си губи времето цял ден. Пред него има само вода и, струва ми се, платната са достатъчни, за да движат кораба напред. Когато се появи земя или някой кораб, тогава ще има достатъчно време да се избегне сблъскването.

Наредбите му били изпълнени и малцината, които останали живи след последното корабокрушение, имали възможност да си спомнят за глупавия капитан, който смятал, че корабът може сам да се управлява.

Ще кажете, че такъв човек никога не е живял и имате право. Но това не значи, че не може да съществува подобна глупост. Вие не бихте били толкова глупави, нали?

Помислете за миг. Не управлявате ли нещо по-крехко, по-сложно от всякакъв кораб – вашия собствен живот, собствения си ум? Какво внимание отдавате на този ум? Не го ли оставяте често да върши това, което си желае? Не оставяте ли ветровете на гнева и на страстите да го духат насам и натам? Не оставяте ли случайни приятелства, случайни четива и безцелни забавления да направляват живота ви по пътища, които вие никога не бихте избрали по ваша воля? Капитан ли сте, наистина, на собствения си кораб и направлявате ли го към сигурно пристанище на щастие, мир и успех? Ако не сте такъв, не бихте ли желали да станете господар на положението? Тогава е по-лесно, отколкото си мислите, може би, ако само разберете някои основни истини и впрегнете на работа добрия човек вътре у вас.

Да ви кажа как да постигнете това и да ви помогна в усилията ви е целта на тези кратки разговори върху използването на ума при формиране на характера и по житейския път.

Като си помислим само, че умът управлява всичко в живота ни и че тази сила е особено пренебрегната и криво оценена! Дори и когато е оценен както трябва, с него се отнасяте като с оръдие, което не се изхабява, с което човек може да си служи, като че ли се е родил с гениални познания за неговата употреба. Напоследък овладяването на мисълта и нейното използване за промяна на вече оформен характер, за промяна дори на външната обстановка, или поне на нейното влияние върху човека, за да се постигне здраве, щастие и успех, се изучава и разбира все повече и повече. Възможностите за обучение на мисълта са безбройни, последствията – безкрайни. Доскоро оставят всичко на случая и на хиляди обстоятелства, които спъват и пречат на умствената им работа, ако не се мъчат да им се противопоставят.

Не може да има по-важна задача за нас и за тези около нас, по-важно задължение, отколкото контролът на мисълта, самоконтролът, който е основа на саморазвитието. Може би поради това, че мисълта е нещо сложно, което не може да се види, и поради това, че повечето от нас имат съвсем слаб контрол над нея, съществува впечатлението, че направляването на мисълта е трудно и неясно за разбиране, че това е нещо, за постигането на което се изискват продължително обучение, много свободно време и огромни знания. Нищо не е толкова далеч от истината. Всеки човек, независимо от своето невежество, липса на образование или заетост, носи в себе си всичко необходимо и разполага с достатъчно време, за да преобрази своя интелект, своя характер, тялото и живота си. Всеки човек има задължения, различни проблеми за решаване и различни цели, към които се стреми; на практика, обаче, процесът е един и същ и трансформирането не е по-недостижимо за един или друг човек.

В ръцете на някой некадърник скулпторското длето може да обезобрази и най-хубавата статуя; в ръцете на някой престъпник то може да се превърне в инструмент за обир или дори за убийство. Със силата, която притежаваме да творим и унищожаваме какви неразумни глупци трябва да сме, щом не се опитваме да разберем как да създаваме красота и хармония, щастие и успех. Скулпторът няма намерение да удря безразборно върху мрамора. С овладяна прецизност той нанася всеки удар, стремейки се да постигне целта, която вече се намира в неговия ум. Ние трябва да постъпваме по същия начин при формирането на характера си, средата около нас, организирането на живота си. Ние трябва да знаем какво искаме, как да го постигнем и да се заемем незабавно с изпълнението н тази задача, без да отстъпваме някога или да се отказваме от нея.

Разликата между нашата мисъл и едно оръдие на труда е, че с мисълта трябва да извършваме постоянно нещо. Ние не можем просто да оставим мислите си настрана и да заявим, че повече не се нуждаем от тях. Ние трябва да мислим и да имаме предвид, че всяка мисъл е удар, който допринася за изграждането на нашия живот. Затова нека вземем решение да използваме всяка мисъл за постигане на положителни цели, за постигане на максимален успех, и след това нека впрегнем своята воля, за да изпълним това решение.

Все пак колкото и настойчиво да се стремим към изпълнението на тази задача, дългогодишните навици и оформен начин на мислене ще затруднят възрастните хора. Голямото поле за работа в тази посока на овладяване на мисълта е за новото поколение. Както М. Е. Картър казва: „Ако родителите и възпитателите посвещаваха своите усилия, за да научат младите, които са под техен надзор, как да контролират мисълта си, вместо да се стремят да ги контролират толкова много – да налагат послушание спрямо външни авторитети, проблемът с възпитанието на подрастващото поколение би бил чудесно опростен и скоро на нашата планета биха се появили много по-съвършени човешки същества.

Дете, което е научено как да съхранява положителните мисли и как да прогонва лошите, като управлява своя мисловен свят, се нуждае все по-малко и по-малко от външни авторитети, ще расте с чист ум и ще бъде искрено, защото няма да има нещо, което да се налага да крие или подтиска. Контролът върху ума е единственият самоконтрол, който можем да постигнем и онези, които от рано се научат как да го постигат, ще избегнат много нещастия и трудни моменти, които замъгляват живота на онези, които не успяват да научат най-важните уроци на живота“.

Така заради нас и заради онези крехки същества, чийто живот до голяма степен зависи от нас, нека да разгледаме внимателно огромното преимущество на правилното разбиране и контрол на собствените ни жизнени сили.

От: „Всеки човек цар или могъщество чрез овладяване на мисълта“, Орисън Марден, изд. „Софи-Р“, 1991 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924); en.wikiquote.org

1939 Преглеждания