Емпатията е мощен инструмент за охлаждане на страстите ♥ Даниъл ГОЛМАН

„Едно от ключовите умения в брака е умението на партньорите да успокояват собствените си лоши чувства.“

~ Да се успокоим

Всяка силна емоция се корени в импулса за действие; овладяването на този импулс е основна предпоставка за емоционалната интелигентност. То обаче може да се окаже невероятно трудно в любовните отношения, където залогът е изключително голям. Реакциите при тях засягат някои от най-дълбоките ни нужди - нуждата от любов и уважение, страха от изоставяне или емоционално лишение. Едва ли е чудно, че при семеен скандал можем да се държим така, сякаш самото ни оцеляване е заложено на карта.

Дори и така да е, не бива да забравяме, че няма как да се стигне до положително решение, ако някой от съпрузите е в плен на емоционалното отвличане. Едно от ключовите умения в брака е умението на партньорите да успокояват собствените си лоши чувства. Като цяло това означава да овладеят способността да се възстановяват бързо от затлачването, причинено от емоционалното отвличане. Тъй като умението ни да слушаме, мислим и говорим ясно се стопява при такива емоционални крайности, успокоението е изключително конструктивна стъпка, без която няма как да продължим напред.

~ Да слушаме и говорим открито

Слушането е умение, което споява една двойка. Дори в разгара на скандала, когато и двамата вече са станали жертви на емоционално отвличане, все някой - или и двамата - може да си наложи да се вслуша в другия въпреки гнева и да откликне на стремежа на другия да разреши проблема. Двойките, хлъзгащи се към пропастта на развода обаче, остават в плен на гнева и задълбават излишно в детайли по спора, без да се опитват да изслушват - та камо ли да приемат - каквито и да е предложения за мир, които могат да се крият в думите на партньора им.

Защитното отношение на слушателя се проявява под формата на пренебрегване или незабавно отхвърляне на оплакването, сякаш става въпрос за нападка, а не за опит за промяна на нечие поведение. Разбира се, при семейни спорове често се стига до нападки или до толкова силен негативизъм, че всяка положителна нотка може да остане нечута.

Дори и в най-лошия случай обаче е възможно една двойка да филтрира чутото и да изолира враждебната част от разговора - предизвикателния тон, обидите, презрението, критиката -  улавяйки само основното послание. При такива обстоятелства е полезно партньорите да не забравят, че отрицателната настройка на другия може да се дължи именно на важността на темата за него и че всъщност представлява молба той да бъде чут. Затова и когато тя кресне: „Ще спреш ли да ме прекъсваш, дяволите да те вземат!“, той може просто да каже, без да реагира открито на враждебния тон: „Добре, продължавай, довърши си мисълта“.

Най-добрата форма на откритото изслушване, разбира се, е емпатията - с други думи, способността да чуеш истинските чувства отвъд думите. Както видяхме в глава седма, за да може единият партньор в двойката да прояви емпатия спрямо другия, е необходимо собствените му емоционални реакции да се успокоят до степен той да може да възприема информация и физиологията му да е в състояние да отразява чувствата на партньора. Без подобна физиологична настройка има голяма вероятност преценките му да нямат нищо общо с истината. Емпатията се губи, когато собствените ни чувства са толкова силни, че не позволяват физиологично хармонизиране и просто се налагат над всичко останало.

В брачната терапия често се използва един ефективен метод за емоционално слушане, наречен „огледало“. Когато единият партньор изкаже оплакване, другият го повтаря със свои думи, опитвайки се да предаде не само мисълта, но и чувствата зад нея. След това „огледалният“ партньор пита другия дали правилно е отразил мисълта му, и ако не е успял, опитва отново, докато не го направи както трябва. Упражнението изглежда лесно, но всъщност е доста сложно за изпълнение. Точното отражение поражда не само чувство за задоволство, но и чувство за емоционална хармония. Този ефект сам по себе си може да обезоръжи настръхналия противник и да попречи на спора да се превърне в скандал.

Изкуството на откритото слушане при спор се основава на способността да чуваме какво казва другият по отношение на конкретното си оплакване, без да се стига до лични нападки. Психологът Хаим Гинот, „дядото“ на програмите за ефективно общуване, твърди, че най-добрата формула за оплакванията е „XYZ“: „Когато направи X, ме накара да почувствам У. Ще ми се да беше направил Z“. Например: „Когато не ми се обади, че ще закъснееш за вечеря, аз се почувствах изключително обидена. Ще ми се да ме беше обадил, за да ме предупредиш“. Вместо това обаче в повечето случаи при семеен скандал чуваме: „Ти си егоцентрично, себично копеле!“ Накратко казано, откритото общуване не предполага грубости, заплахи или обиди, нито пък позволява Каквато и да е форма на самозащита - извинения, бягство от отговорност, контраатака с друга критика и така нататък. И тук емпатията се проявява като мощен инструмент за охлаждане на страстите.

Накрая, уважението и любовта обезоръжават враждебността в брака - както и навсякъде в живота. Един от начините да уталожим страстите е да покажем на партньора си, че можем да видим нещата и от неговата перспектива, която също е валидна, дори и да не сме съгласни с нея. Друг начин е да поемем отговорността и дори да се извиним, ако стане ясно, че сме сбъркали. Най-малкото, което можем да направим, е да покажем, че слушаме внимателно и признаваме изразените от другия емоции, дори да не искаме да продължаваме със спора: „Виждам, че си ядосан(а)“. В други моменти - когато не се е стигнало до спор - признаването приема формата на комплименти, на това да открием нещо у другия, което наистина ни харесва, и да го похвалим. Това е начинът да утешим партньора си или да натрупаме емоционален капитал под формата на положителни чувства.

От: „Емоционалната интелигентност“, Даниъл Голман, изд. „Изток-Запад“, 2011 г.
Снимка: danielgoleman.info

7753 Преглеждания