„Избягването означава да не полагаш усилието да се справиш, когато това е необходимо. Вместо да се насочим към източника на проблемите, ги игнорираме и се надяваме, че те някак си ще изчезнат.“

The Running Man (1932-33) by Kazimir Malevich

~ Разграничаване между себеобвиненията и поемането на отговорност

Едно прозрение, което ще получите от прочита на тази книга, е, че не е от полза да се справяте с житейските предизвикателства, като се ангажирате в себеобвинения. Когато са изправени пред заплахи и травми, обвиняващите себе си лица обикновено са по-малко щастливи, по-малко адаптирани и по-депресирани от тези, които не из-ползват такъв себеразгромяващ стил на справяне (Kleinke, 1988; Revenson, & Felton, 1989; Vitaliano, Katon, Maiuro, & Russo, 1989). В сравнение със себеобвиненията поемането на отговорност е много различен стил на справяне. Отговорността не е обвиняване или омаловажаване на себе си за отрицателните или злощастните събития в живота. Тя означава развитие на чувството за овладяване и вътрешен контрол и полагане на усилия за научаване и практикуване на уменията за справяне, например описаните в трета глава. Поемането на отговорност изисква честно да определим кога сме отговорни (или не сме отговорни) за причините и решенията на проблемите ни.

~ Плюсовете и минусите на избягването 

От време на време всички сме изкушени да реагираме на житейските предизвикателства чрез избягване. Ето някои примери (Schmidt, 1994): 

Социална изолация: „Избягвам да се сближавам с другите.” 

Избягване на интимност: „Избягвам да се ангажирам в близки, интимни отношения.” 

Избягване изразяването на отрицателни емоции: „Избягвам ситуации, в които може да се наложи да изразявам отрицателни чувства.” 

Отлагане: „Избягвам да работя върху задачи, които са скучни и отегчителни.” 

Избягване на конфликта чрез подчинение: „Избягвам ситуациите, в които трябва да се подчиня на изискванията на другите.” 

Избягване на оценка и съревнование: „Избягвам ситуации, в които представянето ми ще се оценява публично.” 

Емоционално дистанциране: „Избягвам ситуации, в които трябва да завися от други хора.” 

Избягване на трудовите и финансовите въпроси: „Избягвам да си предавам работата.” „Избягвам да се занимавам с финансови въпроси.” 

Избягването означава да не полагаш усилието да се справиш, когато това е необходимо. Вместо да се насочим към източника на проблемите, ги игнорираме и се надяваме, че те някак си ще изчезнат. За съжаление повечето предизвикателства в живота не изчезват автоматично. Макар че може да намалява непосредствената тревожност, избягването често води до по-голям стрес в дългосрочен план, защото не знаем кога проблемите ще ни „захапят за краката”. 

Избягването е полезна стратегия за справяне с проблеми, които нямат дългосрочни последствия. Често е по-адаптивно да оставиш мимолетните раздразнения да отшумят от само себе си, отколкото да се разстройваш за тях. Няма никакъв смисъл да се стресираш от проблеми, които сами ще се разрешат. Избягването обаче не е добра стратегия за справяне с житейските предизвикателства, изискващи ангажиране. При тези обстоятелства трябва да контролирате стреса чрез приемане на нагласа за справяне и чрез използване на определени умения.

Основен недостатък на избягването като стратегия за справяне е, че то пречи на конструктивното използване на личната обратна връзка. Човек неизбежно получава както положителна, така и отрицателна обратна връзка от другите. Хората, които избягват отрицателната обратна връзка, не са способни за използват тази информация (голяма част от която е точна), за да въведат ефективни промени в начина си на мислене и на действие. Освен това избягващите пропускат облагите и от положителната обратна връзка. Тъй като са така свикнали с поддържането на фалшива фасада, те не могат да разграничат кога комплиментите на другия са правдоподобни. В този смисъл избягването е форма на отричане, която пречи на използването на обратната връзка от околните за целите на личния растеж. 

~ Наблюдаване и притъпяване

Плюсовете и минусите на избягването могат да се оценят още по-добре чрез обмислянето на понятията наблюдаване и притъпяване (S.M. Miller, 1987). Наблюдаването засяга значението, което придаваме на бдителността, вниманието и подготвеността за потенциалните заплахи. Наблюдаващите полагат значителни усилия да получават информация за заплашителните събития. Те събират факти за заболяванията и здравето. Опитват се да предвиждат какво ще им се случи. Техните антиподи живеят, без да обръщат голямо внимание на потенциалните опасности. Те чакат, докато заплахата стане реалност, за да реагират. 

Притъпяването се отнася до склонността ни да се разсейваме от чувствата и емоциите, асоциирани с гнева и заплахата. Такива хора се предпазват от емоционалното влияние на отрицателните преживявания. Те не се фокусират върху ставащото в тялото им. Непритъпяващите са чувствителни към емоциите си, когато са изправени пред заплаха. Те са в досег с чувствата си в предизвикателни ситуации. 

Изследванията са установили, че е най-добре човек да търси информация (висока степен на наблюдаване) и да е емоционално чувствителен (непритъпяване), когато е изправен пред заплаха, която може да преодолее. Когато потенциалната заплаха е преодолима, добре е да сме на щрек и да се зареждаме с енергия от засилените емоции. Когато сме изправени пред заплахи отвъд нашия контрол, е по-адаптивно да се справяме, като позволяваме на живота да поеме по собствения си курс. Стресиращо е да се опитваш да наблюдаваш всяка заплаха, която потенциално може да те засегне. Хората, които правят това, са подложени на риска да станат свръхнапрегнати. Необходимо е да насочваме търсенето на информация и емоционалната си енергия към предизвикателствата, в които смятаме, че можем да сме най-ефективни. 

~ Бягство 

Друг тип избягване е бягството (Baumeister, 1991a). То може да е вредно или полезно в зависимост от обстоятелствата. Вредното бягство се появява тогава, когато изискванията на околните към нас са толкова крайни, че изправянето пред собствените ни недостатъци става нетърпимо. Този тип бягство води до избягване на поемането на отговорност чрез пасивни, ригидни или импулсивни поведения. Желанието да избягваш да се изправиш пред себе си може да стане толкова силно, че да прибягваш към себенавреждане, злоупотреба с вещества и прекомерно хранене. Ползотворното бягство се появява тогава, когато хората оставят настрана фокусираността върху себе си и си позволяват да са съзидателни и да имат приятни преживявания. За да използвате ползотворно бягството, добре е да практикувате следните умения: 

- Поставяйте си реалистични цели, така че да можете да постигате успехи без хроничен страх от неуспех. 

- Не избягвайте проблемите, които изискват непосредственото ви внимание, но си дайте почивка, когато се нуждаете от нея – не „изгаряйте”. 

- Научете се как да „си вземате почивка” от проблемите, като използвате въображението си и се ангажирате в творчески дейности. 

Избрано от: „Справяне с предизвикателствата на живота“, Крис Клайнке, изд. „Наука и изкуство“, 1999 г. 
Картина: The Running Man (1932-33) by Kazimir Malevich, chinaoilpaintinggallery