„Човек, който действа само на рационална или интелектуална основа, е в известен смисъл осакатен, тъй като в процеса на вземане на решение се игнорират емоционалните фактори.“
Карл Роджърс получава докторска степен от Колежа за учители на Колумбийския университет през 1931 г. и продължава работа, за да стане известен с развитието на недирективната, или центрирана върху клиента терапия. Тази форма на терапия е много популярна в САЩ и е била използвана за усъвършенстване на човешката личност в най-разнообразни случаи. Подходът на Роджърс към терапията и произтичащият от нея модел на здравата личност осигуряват ласкателна и оптимистична картина за човешката природа. Основната му тема е отражение на онова, което е научил за себе си на 20-годишна възраст: човек трябва да разбича само на собствения си опит, защото това е единствената реалност, която той може да познава.
Пълноценно функциониращият човек
Първото нещо, което трябва да се отбележи по отношение на предлагания от Роджърс вариант на здрава личност, е, че това не е състояние, а процес, „насока, а не местоназначение“. Себеактуализирането продължава - то никога не е завършено или статично състояние. Тази цел, тази ориентация към бъдещето тегли човека напред, като все повече диференцира и развива всички аспекти на неговото Аз. Роджърс нарича една от своите книги On Becoming a Person („За ставането на личността“) и заглавието обобщава напълно непрестанната природа на процеса.
Второто нещо по отношение на себеактуализацията е това, че тя е труден и понякога болезнен процес - включва непрестанно проверяване, разширяване и подтикване на всички човешки способности. „Тя включва куража да бъдеш“, пише Роджърс. „Тя означава да се хвърлиш в потока на живота“. Такъв човек е потопен във и отворен за пълния обхват от човешки емоции и преживявания и ги чувства много по-дълбоко, отколкото по-малко здравият човек.
Роджърс не описва себеактуализиращите се хора като щастливи или доволни през цялото или дори през по-голямата част от времето, въпреки че те изпитват тези чувства. Подобно на Олпорт, Роджърс разглежда щастието като производен продукт от стремежа към себеактуализация - щастието не е цел само по себе си. Себеактуализиращите се хора водят живот, който обогатява, предизвиква и има смисъл, но те не се смеят задължително през цялото време.
Третото нещо по отношение на себеактуализиращите се хора е, че те са наистина самите себе си - не се крият зад маски или фасади, преструвайки се, че са нещо, което не са, и не преграждат със стена нищо от себе си. Те не следват поведенческите предписания и не показват различни личности за различните ситуации. Те са свободни от очаквания или забрани, наложени им от обществото или от родителите, те са надраснали тези правила. Роджърс не вярва, че себеактуализиращите се хора живеят по код, наложен от другите. Избраната посока, демонстрираното поведение се определят единствено от самите тях. Азът е господарят на личността и действа независимо от нормите, предписани от другите. Себеактуализиращите се хора обаче не са от крито агресивни, размирни или тенденциозно неконвенционални в пренебрегването на правилата на родителите или на обществото. Те разбират, че могат да функционират като индивиди в широките рамки на санкциите и насоките на обществото. В допълнение на тези общи бележки Роджърс предлага пет специфични характеристики на пълноценно функциониращия човек.
1. Отвореност към опита
Човек без задържащите условия за ценност е свободен да изпитва всички чувства и отношения. Няма срещу кого да се защитава, няма от кого да се плаши. Откритостта за опита следователно е противоположна на защитата. Всяка емоция или чувство - външно или вътрешно, се свързва с нервната система на човека без изкривявания или промени. Такъв човек знае всичко за своята природа и нито един аспект от личността не е затворен. Следователно личността е гъвкава, не само приема стимулите, които животът предлага, но е способна да ги използва за откриването на нови пътища за възприемане и изразяване. Обратното, личността на защитаващия се човек, действаща при условия за ценност, е статична, скрита зад роли, неспособна да асимилира или дори да разпознае определени преживявания.
Пълноценно функциониращият човек може да се опише като „по-емоционален“ заради това, че изпитва широк обхват от положителни и отрицателни емоции (и радост, и тъга например), и то с по-голяма интензивност, отколкото отбраняващият се човек.
2. Екзистенциално живеене
Пълноценно функциониращият човек живее изцяло във всеки момент от съществуването си. Всяко преживяване се възприема като свежо и ново, като че ли никога преди това не е било преживявано по същия начин, и затова той изпитва въодушевление от всяка случка. Тъй като здравият човек е отворен за всяко преживяване, Азът или личността постоянно се влияят или обогатяват от всеки натрупан опит. Защитаващият се човек обаче трябва да изкривява новия опит, за да го направи съответен на Аза; той има предварителна Аз*структура, на която трябва да съответства целият опит. Пълноценно функциониращият човек, който няма предварително установен или ригиден Аз, не трябва да контролира или манипулира опита, така че може да участва съвсем свободно в него. Очевидно пълноценно функциониращият човек е адаптивен, защото Аз-структурата му е постоянно отворена за нови преживявания. В такава личност няма ригидност или предсказуемост. Фактически той казва: „Какво ще бъда в следващия момент и какво ще направя, изниква от момента и не може да се предвиди нито от мен, нито от другите“. Роджърс вярва, че това качество на екзистенциално живеене е най-същественият аспект на здравата личност. Личността е отворена за всичко, което се случва в момента, и открива във всяко преживяване структура, която лесно може да бъде променена в отговор на преживяването в следващия момент.
3. Вяра в собствения организъм
Този принцип може най-добре да се разбере, като се обърнем към собствения опит на Роджърс. Той пише: „Когато чувстваш, че дадена дейност е ценна или си заслужава да се върши, тогава тя си заслужава да се върши. Казано по друг начин, аз научих, че чувството, което изпитва моят организъм в дадена ситуация, е по-надеждно от моя интелект.“ С други думи, да се държиш по начин, за който чувстваш, че е правилен, е по-надеждно ръководство в избора на тип поведение, отколкото рационалните или интелектуалните фактори.
Пълноценно функциониращият човек е способен да действа според моментни или интуитивни импулси. В такова поведение има голяма доза спонтанност и свобода, но това не е същото като да действаш прибързано или с пълно незачитане на последствията. Тъй като е напълно открит за опита, здравият човек има достъп до цялата съществуваща информация при вземането на решение. Тя включва собствените потребности, релевантните социални изисквания, спомените за сходни минали ситуации и възприятията за настоящата ситуация. Здравият човек може (поради способността си да е открит за всички преживявания и напълно да ги изживява) да позволи на организма си да анализира аспектите на ситуацията. Всички релевантни фактори са претеглени и балансирани и се взема това решение, което най- добре ще задоволи всички аспекти на ситуацията.
Роджърс сравнява здравата личност с компютър, в който е програмиран сборът от релевантни данни. Той отчита всички аспекти на проблема, възможностите и усложненията и бързо решава какъв курс на действие да приеме.
Човек, който действа само на рационална или интелектуална основа, е в известен смисъл осакатен, тъй като в процеса на вземане на решение се игнорират емоционалните фактори. Всички страни на организма - съзнателни, безсъзнателни, емоционални, както и интелектуални, трябва да се анализират от гледна точка на настоящия проблем. Тъй като данните, използвани за вземането на решението, са точни (не изкривени) и за щото в процеса участва цялостната личност, здравите хора вярват на решенията си така, както вярват на себе си.
Защитаващият се човек, от друга страна, взема решения от гледна точка на забраните, ръководещи неговото поведение. Например той може да се ръководи от страха какво ще си помислят другите, от нарушаването на правилата на етикета или пък да не изглежда глупав. Тъй като не преживява напълно живота, защитаващият се човек няма пълни и точни данни за всички аспекти на ситуацията - Роджърс го сравнява с компютър, програмиран да използва само част от релевантните данни.
4. Чувство за свобода
Тази характеристика на здравата личност имплицитно се съдържа в предложената по-горе дискусия. Роджърс вярва, че колкото психично по-здрав е човек, толкова повече изпитва свобода на избор и действие. Здравият човек е способен да избира свободно между алтернативни начини за действие или мислене, без страх от задръжки или забрани. Освен това пълноценно функциониращият човек се радва на чувството за лична власт над живота и вярва, че бъдещето зависи от него, а не е ръководено от прищевки, обстоятелства или минали събития. Поради чувството за свобода и власт здравият човек вижда много повече възможности в живота и се чувства способен да направи това, което иска.
Защитаващият се човек не изпитва такова чувство за свобода. Той може да избере да се държи по някакъв начин, но е неспособен да превърне свободния избор във фактическо поведение. Поведението се определя от фактори, които са извън личния контрол, включително собствената му защита и неспособността да се преживяват всички данни, необходими за вземането на решение. Такъв човек няма да има чувство за власт над живота си и за безкрайността на възможностите. Вариантите са ограничени, а насоченото към бъдещето зрително поле е стеснено.
5. Творчество
Пълноценно функциониращите личности са творчески личности. Имайки предвид другите им характеристики, е трудно да се предположи, че те няма да са такива. Тези, които са напълно открити за всякакви преживявания, вярват на организма си и са гъвкави в решенията и действията си, са хората, които, както пише Роджърс, ще изразят себе си в творчески продукти и творчески живот във всички сфери на съществуването си. Освен това те са спонтанни в поведението си, променящи се, израстващи и развиващи се в отговор на богатите стимули на живота около тях.
Творческите, спонтанните хора не са белязани с конформизъм или пасивно адаптиране към социалните и културните задръжки. Тъй като им липсва нуждата от защити, те не се интересуват от възможната преценка на другите за поведението им. Такива личности обаче могат и често се подчиняват на изискванията на определена ситуация, ако това ще им помогне да задоволят потребностите си и да развият най-пълно своето Аз.
Защитаващият се човек, комуто липсва чувството за свобода и който се е затворил за много преживявания и живее в предварително определени рамки, не е нито творчески, нито спонтанен. Той е по-скоро ориентиран към това да направи живота си сигурен и предсказуем, да държи напрежението на колкото се може по-ниска степен, а не да търси нови предизвикателства, стимулация и възбуда. Този ригиден жизнен стил не дава хранителна почва за израстването на творчеството. Роджърс вярва, че пълноценно функциониращите хора са по-способни да се адаптират и да преживяват драстични промени в условията на средата. Те притежават творчеството и спонтанността да се справят дори с травмиращи промени, като сражения и природни бедствия. Роджърс възприема пълноценно функциониращите хора като „пригодения авангард“ в процеса на човешката еволюция.
От: „Психология на растежа: модели на здравата личност“, Дуейн Шулц, изд. „Наука и изкуство“, София, 2004 г.
Снимка: Карл Роджърс (1902-1987); patrickcounselling.com
