Житейските уроци, предадени от видния индийски политик, духовен водач и пацифист Махатма Ганди (1869-1948) на внука му Арун Ганди (1934-2023), който ги превръща и в своя основополагаща философия.
Първи урок
♥ Използвайте гнева си за добро
Всеки път, когато почувстваш гняв, спри и си запиши кой или какво са породили тези твои чувства и защо си реагирал толкова гневно – инструктира ме дядо. – Целта е да стигнеш до корените на гнева! Едва когато откриеш източника, ще можеш да намериш решение за справянето с него!
Според дядо ми особено важно било да приемеш, че всеки има право на своя гледна точка. Дневникът на гнева не бил просто начин да си изливаш някъде гнева и да се чувстваш праведен, както правят повечето хора в наши дни. (После препрочитат дневника си и за пореден път изпитват първо гняв, а след това задоволство, че са били справедливо възмездени!) Този дневник би трябвало да бъде по-скоро начин да се опиташ да проумееш кое е причинило въпросния конфликт и как той може да бъде разрешен. Налагаше се да отстъпя крачка встрани от ситуацията, за да схвана гледна-та точка на противоположната страна. Това не беше препоръка да предадеш ценностите си, за да угодиш на другия, а по-скоро техника за намиране на решение, което да не води до нови порции гняв и негодувание.
Понякога си мислим, че искаме да разрешим конфликтите, но методите ни само влошават нещата. Обръщаме се към противника ядосани и заплашителни, смятайки, че така ще го накараме да направи онова, което искаме ние. Но атаките, критиките и заплахите за наказание обикновено рикошират обратно върху нас – както при децата, така и при възрастните. Гневните ни реакции водят единствено до ескалация на напрежението. Превръщаме се в насилници, без да си даваме сметка, че насилниците всъщност изобщо не са силни. Онези, които постъпват подло и унижават противника било на спортното поле, било в бизнеса или и политическите кампании, обикновено са най-слабите и най-несигурните в себе си. Бапуджи ме научи, че признак на истинска сила е да разбираш гледната точка на другия и да прощаваш.
Дядо ми казваше още, че ние, хората, прекарваме много време в изграждане на силни и здрави тела, но не отделяме почти никакво време за изграждането на силно и здраво съзнание. А ако съзнанието ни не се намира под наш контрол, ние се ядосваме, отвръщаме рязко на другия или казваме нещо, за което по-късно съжаляваме. Всеки от нас е подложен на приливи на гняв или разочарование поне по десетина пъти на ден и е принуден да взема решения как да реагира. Колега на работното място ни казва нещо и ние му отвръщаме троснато; получаваме вбесяващ имейл и връщаме гневен отговор, без изобщо да се замислим. Позволяваме на гнева си да наранява даже хората, на които най-много държим – децата ни или нашите съпруг или съпруга. Те ни разочароват или казват нещо, с което не сме съгласни, и ние автоматично избухваме.
Нашите думи са в състояние да наранят необратимо хората, към които би трябвало да се отнасяме с доброта и любов, а често не си даваме сметка, че този наш гняв наранява и нас самите. Достатъчно е да си спомним колко отвратително сме се чувствали, след като сме били жестоки към някого или сме го обидили! Телата ни се стягат, мозъкът сякаш пламва в главите ни. Избухването ни поглъща и не ни позволява да се фокусираме върху нищо друго. Гневът стеснява света около нас дотолкова, че единственото, което сме в състояние да видим в дадения момент, е обидата и стремежа ни да й отвърнем. Може би по-късно ще се успокоим и ще се върнем, за да се извиним, но злото вече е сторено. Когато действаме прибързано и отвръщаме рязко, ние сякаш изстрелваме куршуми, които по никакъв начин не можем да върнем обратно.
Не трябва да забравяме обаче, че винаги разполагаме с възможността да действаме по начин, различен от така описания!
От: „Даровете на гнева. Уроците на моя дядо Махатма Ганди“, Арун Ганди, ИК „Кръгозор”, 2017 г.
Снимка: mkgandhi.org
