„Правилното отношение към живота зависи от това, доколко благосклонно човек приема своите недостатъци. Най-удивителното е, че този, който най-много обвинява другите, сам най-много заслужава порицание.“
(1882 ~ 1927)
Три начина за ментално пречистване
Колкото и необходимо да е пречистването на тялото, още по-необходимо е пречистването на ума. Всички нечистотии, както и нередовното функциониране на физическата система, причиняват болести. Същото важи и за ума. Има нечисти елементи, принадлежащи на ума, които могат да причинят различни заболявания. Затова чрез пречистване на ума спомагаме за възстановяване на здравето както на ума, така и на тялото. Под „здраве” имам предвид естественото състояние. А какво друго е духовността, освен да бъдем естествени?
Малко са тези, които имат подобно отношение. За повечето да са духовни означава да имат дарбата да правят чудеса, да виждат странни неща, удивителни феномени. Малцина знаят колко е простичко – да си духовен, значи да си естествен.
Умственото пречистване може да се извърши по три начина. Първият е да се успокои умът, тъй като много често умствената активност е тази, която замърсява ума. Успокояването на ума разтваря замърсяванията и така той отново зазвучава на своята естествена височина. Можем да сравним ума с езеро. Когато водата е спокойна, отражението е чисто. Когато нещо обезпокои ума, достъпът ни до интуицията и вдъхновението е затруднен. Щом утихне, умът започва да отразява ясно.
До това състояние можем да го доведем чрез практиката на физическия покой. Седенето в дадена поза поражда определен ефект. Мистиците познават различни начини за седене в тишина, всеки от които има определено значение. Това значение не е въображаемо – то дава конкретен резултат. От личен опит и чрез други хора съм изпитал как различният начин на седене променя нагласата на ума. Древните са знаели това и са открили различни начини за седене за различните хора – за воина, за ученика, за медитативния човек, търговеца, работника, адвоката, съдията, изобретателя. Не е ли удивително, че мистиците са открили това и в продължение на хиляди години са изживявали въздействието, което седенето в определена поза има върху човека и особено върху неговия ум!
Това преживяване е ежедневно за нас, но ние не се замисляме. Когато седим по един начин, се чувстваме нервни, а когато седнем по друг начин, се чувстваме спокойни. В една поза усещаме вдъхновение, в друга – умора, липса на енергия и ентусиазъм. Като успокоим ума си с помощта на определена поза, можем да го пречистим.
Вторият начин за пречистване на ума е чрез дишане. За хората от Изтока е много интересно да наблюдават как учените на Запад несъзнателно прилагат в изобретенията си принципите от мистичната сфера. Например, имат машина, която чисти килимите, като изсмуква праха. Това е същата външна система, каквато съществува и вътрешно. Правилният начин на дишане изсмуква праха от ума и го изхвърля. Учените стигат дотам да твърдят, че издишваме въглероден двуокис, че изхвърляме от тялото отровните газове, които се намират в него. Мистикът стига по-далече – той казва, че те се изхвърлят не само от тялото, но и от ума. Ако човек знае как да премахва замърсяванията, резултатът би надхвърлил очакванията му. Замърсяванията в ума могат да бъдат изхвърлени чрез правилно дишане. Ето защо мистиците съчетават дишане и поза. Позата помага за успокояването на ума, а дишането – за пречистването му. Двете действат заедно.
Другият начин за пречистване на ума е чрез отношение, правилно отношение към живота. Това е нравственият път, царският път към пречистването. Човек може да диша и да седи в тишина в сто и една пози, но ако няма правилното отношение към живота, никога няма да се развие. Това е основното изискване. Въпросът е какво е правилно отношение? Правилното отношение зависи от това, доколко благосклонно човек приема своите недостатъци. Много често сме готови да защитаваме недостатъците си и се опитваме да оправдаваме своите грешки. Но не проявяваме същото отношение към другите. Виждаме само недостатъците им и ги съдим, това е толкова лесно! Без проблеми стигаме дотам, да изпитваме неприязън към тях, а след още една крачка в тази посока започваме и да ги мразим. Когато постъпваме по този начин, не смятаме, че вършим нещо лошо. Въпреки че това е вътрешно състояние, ние винаги го виждаме извън самите нас. Всичко лошо, което сме събрали вътре, виждаме у другите. Затова живеем в илюзии, доволни от себе си и осъждащи другите. А най-удивителното е, че този, който най-много обвинява другите, сам най-много заслужава порицание.
Всеки има своите причини да харесва или да не харесва живота, но първият печели, приемайки красотата, а другият губи, като не успява да я възприеме и да я оцени.
Ето защо, като поддържа неправилно отношение, човек трупа в ума си неприятните отпечатъци, оставени от другите – все пак няма съвършени хора. Всеки от нас има страна, която може да бъде критикувана и се нуждае от поправка. Когато човек забелязва тази страна, той събира отпечатъци, които го правят все по-несъвършен, защото несъвършенствата се натрупват в самия него и стават негов свят. Когато умът стане като гъба, която попива нежеланите следи, това, което човек излъчва, също е неприятно. Никой не говори лошо за другите, без да го има в себе си. Онзи, който не говори добро за другите, сам не е добър.
Ето защо от нравствена гледна точка пречистването на ума трябва да се учи във всекидневния живот – като се опитваме да възприемаме нещата със съчувствие и благосклонност, като гледаме на другите, както гледаме на себе си, като се поставяме на тяхно място, вместо да ги осъждаме за слабостите, които виждаме. Душите се раждат на земята несъвършени и проявяват несъвършенство, а оттам естествено се развиват към съвършенството. Ако всичко беше съвършено, нямаше да има смисъл от сътворението. Проявлението се е случило, за да може всяко същество тук да се издигне от несъвършенството към съвършенството. Това е целта и радостта на живота и затова е създаден този свят. Ако всички хора бяха съвършени и обстоятелствата – перфектни, нямаше да има радост от живота, нито смисъл от идването ни тук.
Следователно пречистването на ума означава премахване на всички нежелани отпечатъци, оставени не само от недостатъците на другите. Трябва да достигнем до етапа, в който да забравим и своите собствени недостатъци. Виждал съм праведни хора, които са се самообвинявали за грешките си и така самите те са се превърнали в тези грешки. Да се концентрираме през цялото време върху грешката означава да я вдълбаем дълбоко в ума. Най-добрият принцип, който можем да приложим, е да забравим себе си, да забравим другите и да настроим ума си към възприемане на всичко добро и красиво.
Избрано от: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Изображения: bg.wikipedia.org, sufimovement.ru
