За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”
Качество: Уникалността на служенето в Дева е в това, че и формата, и духът отглеждат и пазят „Христос в теб, надежда на славата“.
Девиз: От страна на формата: „Нека материята царува“; от страна на душата: „Аз съм и Майката, и Детето. Аз съм Бог, аз съм материя“.
Казват, че в някои отношения Дева е най-древният от зодиакалните знаци. В хода на вековете, като Лилит или Изида, като Ева или Дева Мария, ние срещаме образа на майката на света; но само Мария носи на ръце Младенеца. Именно в този знак се придобива Христово съзнание, после настъпва период на съзряване, докато накрая в Риби – в противоположния знак, се ражда Спасителят на света.
Както и в Лъв, опитът и тук се придобива в пещера, „в утробата на времето“, и се характеризира с топлина, тишина, дълбоки преживявания и с „бавна, но силна криза“. Това е синтезен знак. В тази връзка Тибетеца казва: „Символиката на Дева изразява цялостната задача на еволюционния процес, която се състои в това да скрие, да износи и накрая да разкрие отново забулената духовна реалност. Разбира се, всяка форма има свойството да скрива духовното, но човешката форма е организирана и настроена така, че да може да изразява тази реалност във вид, различен от другите проявления на божествеността, и така да направи осезаемо и обективно онова, за което е предназначен целият процес на творението.“ (Esoteric Astrology).
Друга уникална черта на Дева е в това, че тя има троен символен смисъл, който (освен за нея) е свойствен още само за Скорпион. Това е важно и поради обстоятелството, че тези два знака са „свързани с ръста на Христовото съзнание. Те бележат критичните точки от опита на душата, а именно точките на интеграция, в които душата съзнателно се съединява както с формата, така и с духа“ (Esoteric Astrology). Това твърдение е в основата на духовната теория за различните видове Триъгълници. Тибетеца добавя и следните дълбоки и завладяващи думи: „По волята на Божеството и на неизменната енергия в сърцето на проявения зодиак, те предизвикват промени в съзнанието, които в края на световния цикъл правят хората божествени“. И по-нататък: „Именно чрез смесването и сливането на трите планетарни енергии с посредничеството на човешката мисъл, откликваща на зодиакалните енергии, нашата земя ще бъде превърната в свещена планета“.
Двата пътя
Както винаги, роденият в даден знак може да избира между доброто и злото, в зависимост от своя еволюционен статус и от степента си на възприемчивост. Наричат Девата богиня на добродетелта или на порока. Какво е обаче етимологичното значение на думата „порок“? То означава „да направиш нещо неефективно“, което за Дева се тълкува като отричане на целия замисъл на знака, защото казано е, че „Христос за нея е целта на съществуването“. Коренът на думата добродетел (virtue) идва от латинската дума vir, която означава „сила“, „мъж“, напр. В понятието „мъжественост“ (virility). Дълбокото значение на думата „порок“, разбирано като неефективност на духовния живот, отново ни пояснява казаното в едно от Правилата на Пътя: „Защото всеки трябва да знае за подлостта на всекиго, но въпреки това да продължава да обича“ („Подлецът“ в този смисъл е просто един ограничен и недодялан младеж, жител на малко село, който не знае нищо зад границите на своята малка „сфера на ограничение“.)
Девата е наричана и „богиня на двата пътя“, защото като принцип на Светата Майка, тя символизира материята и е пазителка на Христовия живот.
Много значим е и фактът, че този шести знак е числото на активност във физическия план и се нарича число на Звяра. В тази идея изглежда мнозина откриват някакво ужасно очарование, но тя всъщност означава, че Дева е символ на тройствеността – 6 на физически план, 6 на емоционален план и 6 на ментален план, а това съвсем не прави 666.
Трябва да помним, че лъвът е цар на животните. Човек достига в Лъв състояние на завършена личност. В Дева той прави първи крачки към духовността; душата се нарича син на ума, а Меркурий, носещ енергията на ума, управлява Дева.
В лекцията си за този знак А. А. Бейли привежда няколко много интересни пророчески изказвания за Девата: „Виж, аз ще доведа раба мой, клонката“ (Захарий, 3:8). Един от символите на Дева е жената с класове пшеница или с плодни клонки в ръце. Спомнете си също и пророчеството на Исая, върху което се базира Новия Завет: „И девица ще носи и роди син“ и допълнете това към онази строфа от Послания към Ефесианите, където Св. Павел казва, че някога ние ще разберем величието на Христос и ще се изпълним с него. Напомням ви, че Христос неизменно е поставял ударението върху новото раждане, а не върху кървавата жертва. Езотерично тази мисъл се съдържа в израза „кръвта е живот“. Ние често сме прекалено буквални.
Така, както обичаят за принасяне в жертва на убити животни остана в миналото, така трябва да си отиде и идеята за изкуплението с помощта на христовата кръв. Тя се е родила от средновековния комплекс за вина и за умъртвяване на плътта (физическия инструмент) с цел да се постигне господство на духа, но истината е в това, че тялото трябва да стане съзвучно на душата, за да прояви цялата нейна красота и да я спаси. Всичко това се съдържа в Дева и в делата, извършени под този знак.
В Тайната Доктрина има ясно указание за цялостното послание на знака: „Материята е средство за проявление на душата върху тази дъга от спиралата, душата е средство за проявление на духа върху по-висока извивка от спиралата, а трите заедно са Троицата, синтезирана от Живота, който ги прониква всички“.
Съзвездия и звезди
Трите съзвездия, които се намират в непосредствена близост до Дева, са следните: Косите на Вероника (Сота Веrenice) – майка единствено на формата; Кентавър – човек, препускащ на кон или кон с човешка глава и торс, като олицетворение на човешкото същество, тъй като човекът е животно плюс бог. Това е най-ниското от съзвездията и трябва да отбележим, че Херкулес, макар и преминал през пет Порти, претърпява неуспех при Шестата и отново му се налага да почне отначало, за да изкупи липсата на любов и разбиране. Това често се случва с напредналите ученици. Третото съзвездие, съдържащо обещание за бъдещето, е Воловар (Вооtes), или „този, който идва“, бъдещият спасител в Риби, който освобождава човечеството от подчинеността спрямо формата.
Дева е чашиевидно съзвездие с три основни звезди, определящи контура – чашата на единението, за която Христос е казал: „Пийте всичко от нея“ и която в своето висше значение е Светият Граал. Най-ярката звезда там е Спика, което означава „пшеничен клас“. Христос се ражда във Витлеем, което се превежда като „дом на хляба“. Ние казваме „Хляба наш насъщний дай ни го и днес“, манната е хлябът небесен, а хлябът и виното са символи на причастието. Символиката на хляба преминава през целия Стар и Нов завет и днес големият икономически проблем си остава осигуряването на хляба, символ на храната, за гладуващия свят: хляб за тялото и хляб за тези, които изпитват глад и жажда за праведност. Всичко това е част от хранещата функция на Майката на Света, която отглежда формата и скритото в нея Христово съзнание.
Мутабелен кръст и планетни управители
Дева е един от лъчите на мутабелния (променливия) кръст и заедно с противоположния й знак Риби, с въздушния знак Близнаци и с огнения Стрелец образува четирите му лъча. Това е общ кръст за тези, които са с изпитателен статут. Неговото описание е следното: „Мутабелният кръст е кръст на Светия Дух, третото лице на християнската Троица, който организира субстанцията и пробужда сетивен отклик в самото вещество.“ (Забележете колко красиво това се съотнася с факта, че Светият Дух е осенил Мария.) На този кръст човекът достига етапа на смирение и устременост, готвейки се за фиксирания кръст на ученичеството. Забележителното е, че „мутабелният кръст на личността посвещава разпънатия върху него човек на материалните цели с цел той постепенно да се научи да ги използва божествено“. „Грехът против Светия Дух“ често е бил обект на нездраво любопитство. Именно в Дева, след пълната индивидуализация в Лъв, се прави първата крачка към съюза на духа с материята, „към подчиняване на живота във форма спрямо волята на вътрешния Христос“.
Както отбелязахме, трите управителя на Дева я свързват с осем други знаци и това я прави най-значимият знак на синтеза. Като включим и самата Дева, получаваме девет знака или девет взаимодействащи си енергии, което съответства на броя на месеците, необходими за износване на човешкия зародиш. Отново виждаме правилото „Каквото е горе, такова е и долу“.
Ортодоксалният (екзотеричният) управител на Дева е Меркурий – „подвижната енергия на сина на ума, душата“, посредникът между Отеца и Майката. Езотеричен управител на този знак е Луната, която забулва Вулкан. Луната управлява формата и тук отново ни се напомня, че такава е волята на Бога – да се проявяваме чрез формата. Вулкан е проявление на енергията на първи лъч, докато луната изразява енергията на четвърти лъч. Юпитер, йерархичният управител, който представя втората творческа Йерархия (божествените строители на планетната проява на земята), внася енергията на втори лъч.
Ключови мисли
Висините и дълбините на шестия подвиг са ясно очертани в основните положения на знака: при нормалната посока на въртене по зодиака указанията се съдържат в следните думи, описващи дейността в Дева: „И прозвучало слово: „Нека управлява материята“. По-късно, при движението в обратна посока (т. е. по колелото на ученичеството), гласът излиза от самата Дева: „Аз съм и майката, и детето. Аз съм Бог, аз съм материя“. Тибетеца добавя: „Размислете над красотата на този синтез и учение и знайте, че вие сами сте произнесли първата дума като душа, спускайки се в лоното на времето и пространството в едно далечно минало. Сега е дошло време, когато можете, ако поискате, да провъзгласите своята тьждественост с двата божествени аспекта – с материята и духа, с майката и младенеца.“ (Esoteric Astrology). Първият синтезиращ принцип е следният: „Христос е във вас, упование на славата.“
Изображение: Virgo, Mother of all, Esoteric Advent; Alexander Jamieson’s Celestial Atlas appeared in February 1822 - ianridpath.com