Белгийският психолог и психоаналитик ни повежда из хилядолетните традиции на сънищата и споделя особеностите на изградените методи на своите предшественици Зигмунд Фройд и Карл Юнг в „Тълкуване на сънищата”.
(„Sleeping Man”, 1908, Ch. Manne)
Няма сън, който да не означава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погребаните ни желания, скритите ни трудности; те обобщават преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение. Сънят често има огромно значение, защото ни показва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опознаем неизползваните си измерения.
Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били разглеждани от Сената, Отклонява се към свещениците и магьосниците, които са ги тълкували по свой начин, и достига до Декарт, въвел съня в империята на науката!
И все пак днес, както и преди, по-простоватите хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдното, съобщения от починали близки. Според някои примитивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разговаря с душите на мъртвите. Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини - затруднено храносмилане, сърдечни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н. Да цитираме и Бергсон, за когото сънят е пряката връзка между усещането и паметта, и да се обърнем към съвременната психоанализа. Първите психоаналитици започнали да изслушват сънищата, разказвани им от пациентите. Можем да си представим до каква степен са били поразени от този бурен цъфтеж на несъзнаваното! Още повече, че пациентите като че ли му придавали огромно значение. Така психоаналитиците се озовали в лабиринтите на несъзнаваното, в огромните му пещери, където хората внезапно ставали хиляди пъти „по-обширни", „по-грандиозни", отколкото във всекидневието... Защото освен привидно баналните сънища имало и „големи съновидения". Те били като нощни облаци със своите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и често незабравими образи, преминаващи през пространството и времето вплетени един в друг като нишките на една и съща тъкан... Така тълкуването на сънищата се превърнало не само във важна част от психологията на дълбинното, но и самият сън влязъл в историята на човешката мисъл.
За какво служат сънищата?
Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици. Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.
Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях. Равносметка на афективния живот Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни - понякога несъзнателно - от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си. Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой", заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън! Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони... Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят...
Според Зигмунд Фройд...
Човек не избира съдбата си - животът на Фройд е бил обратно пропорционален на гения му. Физическите и душевните страдания не го отминават. Клеветата непрекъснато го преследва. Загубва двамата си синове през войната от 1914 г. Заболява от рак на гърлото. Но продължава работата си, поддържан от жаждата си за знания, от предаността си към пациентите и от огромната любов, която носи в себе си. През целия си живот е обект на злостни атаки. Защото този човек за пръв път в историята открива и се осмелява да разбули тайните сили, движещи човешкото същество, като същевременно прилага своите открития и към себе си. Фройд отваря „варосаните гробници" („Варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота", Евангелие от Матея, 23,27). Говори ясно и научно за изтласкването, за сексуалните табута при децата и възрастните. Позволява си - по онова време! -? да развее като знаме прословутия едипов комплекс, тази вечна пружина на човешкия живот... И днес още много хора считат Фройд за чист „материалист" или за човек, „обсебен" от сексуалността като единствена мотивация на човешкото същество. Само че самият факт, че е придал на инстинкта универсален характер, го превръща почти в метафизик. А и твърде често се забравя, че въпросната „сексуалност" е само непосредствен израз на афективните явления... чиято първа цел е да се установи „връзка" с другия, дори с вселената. Което ни води твърде далеч от „чистия материализъм" на Фройд...
• Фройд и сънят
Фройд разглежда обикновено личните и инфантилно-сексуални основи на индивида. За него сънят отразява неразрешени (или зле разрешени) конфликти от детството, изкарва на бял свят различни изтласквания, разкрива непризнати и често неосъзнати желания.
• Един разпространен сън
Често се случва да сънуваме смъртта на някой близък. В общи линии това означава, че като дете сънуващият е желаел тази смърт, но е изтласкал желанието си като несъвместимо с морала. Този вид сън може да свидетелства също, че в момента желаем даденото лице „да умре". Но трябва да се знае, че детето не разбира смъртта. За него тя е синоним на „премахване на онова, което му пречи". Фройд смята, че обект на подобен сън е родителят от същия пол - синът сънува смъртта на баща си, дъщерята - смъртта на майка си. И това е нормално от гледна точка на едиповия комплекс - синът иска майка му да е само негова; дъщерята желае баща й да обича само нея. И сънят просто отстранява родителя, който пречи. Логиката е неоспорима! Когато обаче възрастният сънува смъртта на свой близък, това означава че: а) сънуващият желае даденото лице да се махне от пътя му по една или друга причина; б) сънуващият „причинява смъртта" на лицето в себе си, откъсва се от него.
• Тясното тълкуване
Обикновено Фройд се ограничава с индивида и разглежда само него. Остава в рамките на „личното". Не се занимава с надличностното или универсалното. Тоест тълкуването му е „стеснено". То насочва обстоятелствата от съня към една-единствена точка - детските основи на сънуващия (докато Юнг, както ще видим, разширява тълкуването).
Според Фройд сънят често изразява желания. Или по-точно представлява осъществяването - чрез отпускането по време на сън - на изтласкани желания. Ще припомня, че изтласкването е напълно неосъзнато. Човек може да изтласка през живота си хиляди усещания или чувства, но не знае нищо по въпроса. Той върши това, защото дадено усещане, дадено желание, даден спомен са му до такава степен непоносими, че рискуват опасно да нарушат равновесието му. Следователно изтласкването е защитен механизъм. Независимо от това всичко изтласкано е заредено с енергия, „върти се" в тъмницата на несъзнаваното и предопределя голяма част от човешките действия. В съня защитата е почти нулева, съзнанието е било отбой. Капакът на несъзнаваното се вдига и изтласканото излиза на бял свят, но винаги под прикритието на символите.
• Задоволително ли е тясното тълкуване? Ако човешкото същество се сведе само до детските му съставки, тo би загубило измеренията си и би се превърнало в изолирана точка във вселената, където всъщност всичко е свързано! И ако някои психоаналитици все още така стесняват човека, грешката не е на Фройд.
Според Карл Густав Юнг...
С Юнг методът на тълкуване на сънищата значително се промени. Докато Фройд изисква сънувалият да „асоциира" свободно, Юнг въвежда сътрудничеството с психолога. Аналитикът вече задава въпроси. Така асоциациите се свеждат до най-основните, след което биват „разширявани". Ако даден образ от съня изглежда важен, сънувалият се връща .на него, после преминава на друг. Аналитикът подхожда с убеждението, че не знае за съня повече от пациента си. Така че става дума за тълкуване с обединени усилия. Фройд би казал: „Разсъждавайте свободно по тази или онази част от съня." Юнг би попитал: „Какво буди у вас това или онова? За какво ви напомня еди-кое си?" Така символът от съня се превръща в начало, а не във финал.
Фрагменти от „Тълкуване на сънищата”, Пиер Дако, Изд. Колибри
Картина: „Sleeping Man”, 1908, Ch. Manne