Три поколения европейци са пораснали, започвайки деня си с чашка кафе и филийка, намазана с "Нутела". Всеки ден милиони мъже и бащи в различни страни купуват като подарък кутия бонбони "Рафаело", а на децата си - привлекателните шоколадови яйца "Киндер-сюрприз".

Всяка година в света се продават шоколадови яйца за повече от милиард долара. Днес компанията "Фереро" заема трето място в света след такива шоколадови гиганти като "Нестле" и "Марс". А всичко е започнало през 1941 година от малка сладкарничка в градчето Алба в Северна Италия.

 74918554 shop624

Всичко е трудно във военно време - и в пряк, и в преносен смисъл. В магазинчето на Пиетро и Джовани Фереро повечето хора идват да си купят обикновен хляб. Вече повече от година сеньора Пиера не пече своите знаменити пастички - брашното не стига, захарта е малко, няма масло. Детските очи тъжно поглеждат празните рафтове в магазинчето, купувайки малката питка хляб. Сеньор Джовани толкова иска да зарадва това измъчено детско личице и думите сякаш сами излизат от устата му: "Ела утре, ще има нещо сладичко." Момиченцето се усмихва, а майката само недоверчиво поклаща глава: "За какви сладки неща може да се говори сега..."

А в същото време, отзад, в работилничката кипи работа. Запасите не са много - 2 чувалчета лешници, захаросан мед, купен в близкото селце, но и нещо много скъпоценно - кутия какао на прах. И малко зехтин... От тези компоненти правят сладки пръчки, които наричат "pasta gianduja". До сутринта сладките изненади са готови и изнесени за продажба. Разбира се, моментално се купуват. Жителите на градчето обсъждат Пиетро - много е изобретателен, дори в тези тежки времена винаги намира с какво да ги изненада.

Pietro-Ferrero-768x1024

Пиетро Фереро е любимецът на малкото градче Алба. През 1930 година той получава в наследство от баща си хлебарничка, но неговият весел и жизнерадостен характер изисквал някакво по-празнично занятие и той я превръща в сладкарска работилничка. За три години сладките пръчки на Пиетро стават любими на цялата област Пиемонт. Интересното било, че техният вкус се променял често, в зависимост от продуктите, с които разполагали.

Стаичката отзад се превърнала в истинска лаборатория, където Пиетро постоянно експериментирал с компонентите. За своите сладости братята измислили опаковка от станиол, а на етикетчето румена пиемонтска селянка прегръщала две весели деца. Сега родителите можели да почерпят децата на Алба с евтини сладости в сладкарничката на Пиетро, който не се уморявал да повтаря: "Дори и бедните имат право на сладък живот!"

Бедата в сладкарничката дошла през четвъртото лято, непоносимо горещо и задушно. В края на деня, когато Пиера, жената на Пиетро влязла в склада да вземе нова порция сладкиши за магазинчето, ахнала. Вместо изправени, стройни пръчки на етажерките имало само безформени разтекли се кафяви петна в станиол. Огромното количество "джандуйо", в което този път били вложили целия си скромен доход, се разтопило от жегата! Пиера не издържала, седнала на стълбите и се разплакала. Там я намерил и мъжът й. Дори и на него, този вечен оптимист и веселяк, било трудно да се примири с подлия удар на съдбата. Жегата унищожила най-голямото количество стока, приготвено за градския празник. И сега до смъртта си Пиетро ще трябва да си остане само обикновен хлебар. Като си помислиш, само на питките и кифлите нищо им нямало... И тук пред очите на смаяната Пиера мъжът й се усмихнал и очите му заблестяли:

-Режи хлебчетата, Пиера! По-бързо!

След час Пиетро черпел посетителите с шоколадов сандвич. Той намазал филийките хляб с разтеклите се шоколадови пръчки и се оказало, че това е много вкусно и засищащо, а децата просто не можели да ги отлепят от това ново лакомство! Стоката била разпродадена, а печалбата била дори много повече, отколкото очаквали - разтопената шоколадова маса стигнала за огромно количество сандвичи.

Едва след няколко дни Пиера забелязала в косите на мъжа си светъл кичур посребрени коси - спомен за онази минута, когато Пиетро смятал, че делото на неговия живот е загинало, без да успее да се роди.

Оттогава жегата станала семейният кошмар на фамилията Фереро. Ужасът, преживян от Пиетро в онази лятна вечер, се превърнал в невиждан за деловия свят обичай. Всяко лято огромната компания задължително спира за три месеца доставката на шоколадови фигурки, страхувайки се, че в магазините няма да съумеят да ги запазят в нормален вид.

Ако избързаме напред във времето, ще трябва да кажем, че недоверието към горещото време дало живот на още едно знаменито изобретение на Фереро: бонбоните "Рафаело" с кремов пълнеж във вафлена обвивка, плод на дългогодишните усилия на Пиетро Фереро - бонбон, който не се страхува от жегата! Но това се случва след много години, а преди това...

Дълго време Пиетро изучавал, експериментирал в своята лаборатория и се опитвал да възпроизведе случайно получилата се шоколадова паста - променял състава, съотношението, четял специална литература. След половин година се родил кремът"gianduja" - в него имало малко какао, не бил скъп, но се отличавал с хубав шоколадово-лешников вкус. Успехът надминал всички очаквания. До февруари 1946 година Пиетро продал 6600 фунта от своето изобретение и решил да създаде заедно с брат си истинско семейно предприятие.

14 февруари 1946 година станал рожденият ден на компанията Ferrero S.p.A. За един месец кремът завоювал цяла Италия. Доходите растяли, фирмата стремително се разширявала, а Пиетро и Джовани кроили планове да излязат на пазарите извън Италия. Течният шоколад получил ново търговско име - "Нутела", с което е познат и до днес.

Първото поколение на семейство Фереро отстъпило управлението на компанията на сина на Пиетро - Микеле Фереро. Тогава той бил само на 24 години. Микеле от детските си години не обичал да пие мляко и родителите му доста се ядосвали, когато отказвал полезния продукт. Именно той се сетил да направи серия детски сладкарски изделия с повишено съдържание на мляко. Така се появила детската серия "Киндер".

Когато Микеле поел работата в свои ръце, вече били на мода супермаркетите. Той виждал колко скучаят децата, докато родителите пазаруват дълго. Шоколадчето не ги задоволявало - детето го изяждало за пет минути и отново започвало да мънка. Трябвало нещо не много скъпо, по джоба на всеки родител, което да привлече и задържи вниманието и устата на детето за по-дълго време. Идеята дошла със спомена от детството - в Италия по Великден родителите често приготвяли за децата сладки във вид на яйце, а в тях поставяли някаква изненада - монета, малка играчка. И Микеле се замислил: А ако направи нещо подобно, но от любимия вече детски шоколад?

Технологията за изработване на шоколадово яйце в два слоя станало новото изобретение на Фереро, за което компанията получила поредния патент. Вътре в яйцето поставили жълта капсула с формата на жълтък, в която трявало да се намира играчката. Тази част от работата се оказала по-сложната и отговорната.

Оказало се обаче, че още през 1972 година швейцарският индустриален дизайнер Хенри Рот започнал да се занимава с миниатюрни играчки, използвани за украшение. Микеле Фереро се свързал с Рот и именно той станал автор на първите играчки в шоколадовите яйца "Киндер-сюрпирз".

Днес 89-годишният Микеле Фереро продължава официално да е начело на фирмата за шоколадови

Източник: margaritta.dir.bg