През 1992 г. британският работник от Центъра за бежанци, Джим Маршал, пристига в Сараево , за да помага на хората по време на кървавите събития тогава. "Да живееш в Сараево беше изключително опасно. Само за един ден аз бях бит, прострелян в крака и трябваше да чукам на случайни врати, за да се спася от снайперистите на улицата." - спомня си Джим.
След войната за независимост на Босна и Херцеговина, Маршал остава да живее в Сараево и почти 20 години по-късно решава да покаже на света как изглежда града след опустошителните бомбардировки през 90-те.
Днес всички сгради са реставрирани, а от ужаса на разрухата не е останал дори помен. Изумително е как град, чиято площ е на половина на София и чийто жители са едва около 500 000, успява да се изгради наново! Или може би е изумително само от птичия поглед на българина, който все още не може да се отърси от гледката на рушащи се паметници, заводи, стопанства и сгради... никога бомбардирани!