„От името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност. Да живее България! Ура!“

Речта на великите

В деня на тържественото откриване на Паметника на свободата - 26 август 1934 г., в 9.40 ч. Цар Борис ІІІ възкачва връх Свети Никола на кон. Поздравява строените ветерани опълченци, поборници и юнкери. В 10,00 часа е отслужена панихида за загиналите руски и български воини на Шипка. Освещаването на Паметника на свободата е извършено от Старозагорския митрополит Павел в съслужение с епископ Серафим, управляващ руските църковни общини в България, габровския архиерейски митрополит Щилян Кръстев и други духовници. В 11.10 ч. прозвучават 101 топовни гърмежа. Цар Борис ІІІ прерязва лентата, поставена на северния вход на паметника и произнася своята пламенна реч, която на следващия ден е отпечатана на страниците на водещия по онова време вестник „Мир“. Паметта на словото е жива.

...

Речта на Цар Борис III при откриването на Паметника на свободата

Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи

Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.

На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От „Орлово гнездо“ блесна първия сияен лъч на българската свобода. 

Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е кeлията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за  българска  държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение. 

Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите. 

Господа, 

На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем  и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.

Пред  лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: „Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца“. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!

Публикувано във в-к „Мир“, 27 август 1934 год.
Източник и снимки: Архивна колекция на Централната библиотека на БАН, НМ „Шипка-Бузлуджа“