Колко пъти ви се е случвало, докато се разхождате по улиците, да се натъкнете на стара аристократична къща, с уникална архитектура, чиито отдавна заключени капаци, сякаш шепнат и разказват забравени истории? Приковани от гледката и пленени от онази невидима сила, която излъчват някогашните величествени стени, заставате пред входа и размишлявате... Навярно тук през 30-те е кипял живот, навярно някое заможно семейство е огласяло двора... Къде ли са сега наследниците им? Какво се е случило с всички? Да, в България десетки, че дори стотици сгради-призраци стърчат като обесен труп, които с последен дъх припомнят за славно минало и зловещо бъдеще.
Една такава сграда е банята в Горна Баня. Историята й е повече от тривиална. Преди години общината изнесе план, с който се обещава бъдещата реконструкция на имота. Такава обаче, все още няма.
Талантливият фотограф Здравко Йончев решава, че онова, което той може да направи е поне да заснеме малкото останало величие от банята. Ето какво споделя Здравко в сайта си http://zdravkoyonchev.wordpress.com/ :
„Изглежда, че в представата на голяма част от нас, българите, гражданската инициативност се свежда до това просто да посочиш някой сгрешил и нарушил правилата човек. Това ни кара да се изпълваме с гордост, че сме помогнали за запазването на „цивилизованото ни общество".
Като че ли ми напомня за един период от около 45 години от близкото минало (доносничеството или да предадем някой на институциите).
А също така ми напомня за едно име, което често се среща в библията, и което се е „радвало" на същата тази „гражданска инициативност" за запазване на „цивилизованото общество", особено по пътя Му към кръста.
В повечето случаи никой не се запитва какво седи зад тези актове на „грешки" или „нарушения"... какви са причините. Хората от идеалното общество не биха сочили с пръст, а биха се наели с отговорността за решаване на реалните проблеми и като резултат – всички бихме продължили нататък, не бихме тъпкали все на едно място."
Може би много от вас ще се зачудят защо му е на Йончев да катери стени и да влиза през счупени прозорци, за да снима отдавна забравени „дупки". Ще ви отговорим с неговите думи...
„Защото никой не смее да го направи.
Защото съм „арогантен провокатор".
Защото обичам децата, а с тази тенденция те в бъдеще няма да могат да видят тази забележителност.
Защото не обичам заключените врати.
Защото любимият ми цвят е прозрачния.
Защото не искам да се повтарят грешките от миналото."
Повече от впечатляващите фотографии на Здравко Йончев, както и проектът му за банята в Овча Купел, може да видите тук – http://zdravkoyonchev.wordpress.com/ Също и на фен страницата му във Facebook - ZdravkoYonchevPhotography
