Написано от големия режисьор през неговия последен август
9 август 2009 г.
Животът има излъчвания и нашите сетива ги улавят, и това създава онова чувство, което наричаме радост от това, че живееш. Най-вече то е несъзнателно. Просто ти е хубаво, че ходиш, че тичаш, че водата, в която се къпеш, е топла, или езерото, в което плуваш, е хладно. Хубаво ти е от вида на едно дърво, животно, че е студено и бяло, че е горещо и слънчево, че вали дъжд или сняг. Хубаво ти е от сутрешното кафе с цигара, от самото събуждане, от това, че сега ще заспиш, от любимата храна, алкохол, от красотата на жената, да не говорим за любовта, и трепетите и възторзите, свързани с нея. Човек не си дава сметка за цялата тая симфония от радост и наслади. Възприема ги като нещо естествено свързано с живота…
Разбира се, във всичките тези дни има трудности, отчаяни намерения, болести, драми, но паралелно с това, онова, което нарекохме радост от живеенето – живее. И бих казал – то е по-силно от останалото. Драмите, трагедиите – лични или общочовешки, независимо от твоята чувствителност и състрадателност, възприемаш като „през стъкло”.
Но ако така се случи, че се разболееш от някаква неизлечима болест и започнат да ти прилагат всички онези лечебни методи, познати на медицина, с всички онези странични явления и последствия, които неминуемо започват да те преследват, много бързо въпросното велико чувство – радост от живота, изчезва. Нещата загубват вкус, загубват мирис, значимост, емоционална възбудимост. Кръгът от интереси силно се стеснява. Преставаш да разбираш неща, които си разбирал. Значение придобиват само най-близките – жена, дете, сестра и още кой знае кой…
Но иначе животът с онези радости, за които писах по-горе, е оттатък СТЪКЛОТО. Онзи, изпълненият с недооценени радостни преживявания живот, е от другата страна на стъклото. До мен недостигат неговите миризми, аромати, вкусът на това, което ям или пия. Това, което вълнува другите, това, което ги радва и особено онова, което ги опечалява и ги кара да страдат… но както се оказва, и така може да се живее.
От „Ние с Коко”, Крикор Азарян отблизо, Валентина Радинска
Снимки: Бистра Бошнакова
