Бог пееше чрез този малък човек на целия свят ♫ АМАДЕУС на Милош ФОРМАН

Назаем от киното

През 1830 г. в своя кратка пиеса Пушкин представя драматичния сблъсък между гений и злодей. Моцарт и придворният композитор Салиери са героите на неговата творба, продължила живота си като блестяща опера на композитора Римски-Корсаков. Английският драматург Питър Шафър е този, който ще се изкуши от фаталното произведение на Пушкин, в което Салиери убива любимеца на Бога Моцарт. След като се запознава отблизо с биографията на композитора, Шафър споделя, че е останал поразен от огромния контраст между гениалната му музика и вулгарността на личната му кореспонденция и писма, писани сякаш от малко невъзпитано дете. Пиесата, която Питър Шафър пише през 1979 г. жъне небивал успех, а на премиерата в Лондонския национален театър я аплодира и режисьорът на бъдещия филм „Амадеус” – Милош Форман. Той веднага решава, че тази история трябва да бъде представена в пълния си блясък на големия екран. Том Хълси и Ф. Мъри Ейбрахам са виртуозите в главните роли, които дирижират великолепния „Амадеус” и сътворяват изумителната му магия. Заснет по улиците на Прага, която гостоприемно замества атмосферата и архитектурната прелест на Виена през 18-ти век, с впечатляваща сценография, костюми и божествената музика на Моцарт, филмът на Милош Форман ни повежда по стъпките на гения, унищожен от посредствеността.

През 1985 г., „Амадеус” триумфира с 8 награди „Оскар”. Моцарт, Том Хълси, остава само със своята номинация за главна мъжка роля. Статуетката отива в ръцете на Салиери, а ние споделяме думите на актьора Ф. Мъри Ейбрахам, в неговата роля.

Tom Hulce in Amadeus directed by Milos Forman, 1984

♫

Антонио САЛИЕРИ:
Той беше моят идол. Моцарт. Не мога да се сетя за време, когато не съм знаел името му. Играех детски игри, когато той свиреше за крале и императори. Дори и за Папата в Рим. Признавам, че ревнувах, когато чувах какво се говори за него. Не за блестящото малко чудо, а за баща му, който го бил научил на всичко. Моят баща пет пари не даваше за музиката. Когато му казвах, колко бих искал да бъда като Моцарт, той казваше: „Защо искаш да станеш дресирана маймуна?” Как можех да му кажа, какво означава музиката за мен? Докато баща ми горещо се молеше на Бога да закриля търговията, аз тайно му оправях най-дръзката молитва, която може да хрумне на едно момче.

„Господи, направи ме велик композитор. Нека да те славя с музика и да прославям себе си. Направи ме прочут в целия свят, мили Боже. Направи ме безсмъртен. В замяна ще ти давам целомъдрието си, усърдието си, най-дълбокото си смирение, всеки час от живота си. Амин!”

♫

Удивително! Всъщност не бе за вярване. Това бяха първите и единствени чернови… Не се виждаха никакви корекции. Нито една. Моцарт просто е записвал музика, която вече е в главата му. Страница след страница, като че под диктовка. И то музика, завършена като никоя друга. Разместиш ли една нота… и ще зейне дупка. Разместиш ли една фраза… и структурата се разпада. Това беше музика, каквато не бях чувал. Изпълнена с толкова копнеж, толкова неосъществим копнеж. Това беше самият Божи глас. Взирах се в рисунъка на тези ситно изписани ноти от съвършена красота. ..

♫

Беше непонятно. Какви бяха божиите намерения? Но защо него? Защо бе избрал Моцарт да ме учи на смирение? Сърцето ми се изпълваше с такава омраза към това човече…

♫

Вашият милостив Бог, отче…, унищожи любимеца си, вместо да допусне посредствения да сподели една нищожна част от славата му. Той уби Моцарт. И ме остави жив да се измъчвам…, цели 32 години… Представлявам цялата посредственост на света. Аз съм техният герой. Аз съм техният Светец покровител…

Tom Hulce in Amadeus directed by Milos Forman, 1984