Небесното кино посреща още една своя звезда - маестро Бернардо Бертолучи, който на 77 години пое по пътя към Вечността
При нас остават шедьоврите му: „Последно танго в Париж”, „20-ти век”, „Открадната красота”, „Последният император”, „Малкият Буда”, „Мечтатели”.
(Marlon Brando and Bernardo Bertolucci in Ultimo tango a Parigi, 1972)
Както казваше Кокто, „от историите предпочитам митологията, защото историята започва с истина и се превръща в лъжа, а митологията започва с измислица и се превръща в истина.
§
Любовта не съществува, има само доказателство за любовта.
§
На 15, можеш да си позволиш разкоша на чистата, невинна, истинска емоция, свободната интерпретация.
§
Това бе мигът на чудо за мен – пред мен седеше Реноар (режисьор, сценарист и актьор), а редом до него беше портретът му – Жан на възраст 5-6 години, създаден от неговия баща, великият художник Огюст Реноар. Мъжът на 85 и детето от портрета ме гледаха, усмихвайки се съвършено еднакво. По време на разговора ни, Реноар ми каза нещо изумително – на снимачната площадка непременно оставяй вратата отворена, защото никога не знаеш, какво може да се случи – току виж съвсем неочаквано, някой или нещо влезе – и това ще бъде истинско.
§
Никога не съм скърбял по повод смъртта на приятели, отишли си завинаги. Защото траурът – той е тежък надгробен камък, в който замръзват всичките ни чувства към човека, когото вече го няма, и още – това е начин да го отделиш от себе си, да го затвориш завинаги като студена плоча на гроб.
§
Честно казано, в младостта често се казва: „Аз не вярвам в Бога!”. Днес произнасям това с известно съмнение.
§
Да снимаш, означава да живееш. Да живееш, означава да снимаш. Много е просто – нужно е в течение на една секунда да погледнеш предмет или лице, и да съумееш да го видиш 24 пъти. В това е цялата тайната.
§
Ако бях кинокритик, бих следвал правилата, изпълнили фразата на Жан Реноар – „Не губете време за това да говорите лошо за филм, който не можете да понасяте. Вместо това, говорете за филмите, които вие самите обичате, и споделете с всички останали вашето удоволствие”
§
Пазолини казваше: „Киното е езикът на реалността, езикът, с чрез който действителността изразява себе си”.
(Bernardo Bertolucci in The Last Emperor, 1987)
От: „Бернардо Бертолуччи Мое прекрасное наваждение. Воспоминания, письма, беседы 1962-2010”
Снимки: imdb.com
