Поколението АзАзАз | Или защо съвременното поколение е обречено на провал

Разгледайте профилите на ползватели в социалните мрежи, в които фотоалбума "Малко за мен" съдържа около 300 снимки. Прочетете туитването на някой, който пише така, както и снима в инстаграм - без смисъл, идея, нищо. И тогава ще разберете, че проблемът развълнувал журналиста Джоел Щайн (42 г.) е по-актуален от всякога.
Той прави това, което са правили всички възрастни в историята на човечеството - разобличава по-младите - ленивите, егоистичните и повърхностните. И като един по-сериозен възрастен, прилага съотвени доказателства, изследвания и статистики, цитирайки авторитетни учени.

* Ако принадлежите на поколението АзАзАз и сте роден между 1980 и 1995 г., вашето мнение ще бъде особено интересно. Поколението, наречено "Милениум" (или Generation Y).

  • Нарцистичното разстройство на личността при днешните 20-годишни се среща три пъти повече, отколкото при техните връстници преди 40 години . Студентите от 2009 са 58% по-нарцистични от студентите през 1982.
  • Те са обсебени от славата - анкети от 2007 г. показват, че учениците, които са искали да станат личен асистент на известни личности са трикратно повече от онези, които са искали да станат сенатори.
  • Те са уверени в собствената си качества - 60% от тях считат, че са способни интуитивно да определят кое е правилно и кое - не. При това болшинството от 18-29 годишните, все още живеят с родителите си.
  • Те наистина са лениви - през 1992 г. около 80% от хората до 23 години са искали да получат работа с висока степен на отговорност. 10 години по-късно този процент пада до 60%.
  • Каквито и различия да имат младите хора от различни държави, те имат много повече допирни точки помежду си, отколкото с по-възрастното поколение в родната си страна. Дори в Китай, където семейството е исторически по-важно от индивида, Интернет, урбанизацията и политиката "едно семейство - едно дете" формират ново поколение от невероятно самоуверени и фиксирани в себе си млади хора.
  • Оказва се, че бедните са по-нарцистични, материалистични и зависими от технологиите, отколкото богатите. Те са най-опасното поколение от времето на т.н. бейби-бум. Не затова, че искат да се доберат до властта, а защото растат без нея.

Индустриалната революция направи индивида по-силен - той има възможност да пътува от град на град, да създава свой бизнес. Информационната революция само ускори процеса на еманципация и предостави на човека технологии, с чиято помощ той може да се опълчи на големите организации - блогъри срещу вестници, YouTube-режисьори против холивудските студия, хакери против индустрии и корпорации, терористи-камикадзета срещу цели правителства.

Поколението АзАзАз фиксира всяка своя крачка и уведомява за това в социалните мрежи, add-ва се, share-ва се, log-ва се, attach-ва местоположение, генетични данни дори. При това, в сравнение с предишните поколения, това проявява много по-слаба гражданска активност и рядко взима участие в политическия живот.
Независимо от увереността в светлото си бъдеще, новото поколение разтяга жизнения етап между подрастващата възраст и пълнолетието. Идеята за подрастващите е създадена през 1920 г., когато незначителен процент от децата посещават средно училище (данни за САЩ). Повечето от техните социални атракции се случват докато са с по-възрастните от семейството или на работното им място.
Днес мобилните телефони позволяват на децата да се социализират ежеминутно. По статистика те си разменят около 88 смс дневно и живеят под постоянното влияние на своите приятели. "Историята не познава хора, които са пораснали единствено общувайки си с връстници. За да се развиеш, нужни са ти по-възрастни.", споделя професор Марк Баурлейн от Emory University.
Поколението Милениум общува със света посредством екран. Дори когато са един с друг, те продължават да си пишат съобщения по телефона. 70% от тях си проверяват телефона на всеки час, а мнозина изпитват синдрома на лъжливата вибрация в чантата или джоба си.
Постоянната нужда от доза допамин (кой ми е харесал поста във ФБ) понижава креативността. По данни на Тестовете Торанс, креативността на младежите е нараствала от средата на 60-те до средата на 80-те години. После запада и рязко се срива през 1998. Нараства обаче, нуждата от одобрение, желанието на младите да заинтригуват останалите хора. Навярно това е свързано и с ръста на нарцисизъм и непохватната комуникация "лице в лице".

Поколението Милениум е наистина впечатляващо с умението да превръща своята личност в бранд, с огромни тълпи последователи и приятели. Тук позитивността и увереността им работят "на ура!". Ако си прилежно активен в Instagram, YouTube, Twitter и Facebook - ти се превръщаш в микро-звезда.
Съвременните млади хора са израснали в реалити-шоу, което всъщност е документален филм за нарцисизма. Те са подготвени за този жанр.
Какво друго се промени - подобно на Прометей, Интернет демократизира обществото и снабди болшинството от това поколение с информация и възможности, някога достъпни единствено на добре обезпечените люде. Повечето младежи не уважават съвременната власт, затова и не са възмутени от нея. И тъкмо това ги прави първото неразбунтувано младо поколение.

"Родителите не разбират" - това е остаряло клише. Президентът на MTV Стивън Фридмън, който преди казваше, че това е територия свободна от родители, днес кани такива почти във всяко шоу на телевизията. И споделя, че според техни изследвания съвременната младеж делегира своето супер-его на родителите си. Дори когато става дума за взимане на просто решение - аудиторията се обръща за съвет към мама и татко. И наистина, трудно е да ненавиждаш родителите си, когато те също слушат рап.

Психолозите са съгласни за едно нещо - младото поколение е пълно с мили хора. Те са склонни да приемат различията и различните във всяко едно отношение. Може би и затова не са такива бунтари. Те оспорват традиционното и търсят нови начини за решение на въпросите.

Те са настойчиви и оптимисти. Прагматични идеалисти, които ползват системата - повече мислители, по-малко мечтатели. При тях няма лидери, затова и демонстрациите на Тахрир и Occupy Wall Street нямаха шанса за онзи успех, какъвто са имали предшестващите ги революции. Болшинството от тях се нуждаят от постоянно одобрение и са прехласнати по знаменитостите, но без да ги идеализират.

Те не ходят в църкви, защото не желаят да се идентифицират с големите институции. Всеки трети на възраст до 30 години - а това е най-високия процент в историята - не е религиозен.

Новият опит е по-важен за тях от материалните неща. Те са спокойни, сдържани и не много страстни. Информирани, но неактивни. Те са "за" бизнеса. Обичат телефона си, но ненавиждат да разговарят по него.
Те са не само най-голямото поколение, което е известно на човечеството, но и навярно последната голяма социална група, за която може да се правят обобщения. Още сега, вътре в тях се зараждат автономни микро-поколения.

Имам данни за това, че Поколението Милениум са лениви и нарцистични. Но величието на едно поколение се определя не от данните, а от това, как се справя с предизвикателствата, които се изпречат на пътя му.

По материал на сп. TIME

Източник: сп. Жената днес 
Илюстрации: spectator.co.uk

19069 Преглеждания