Актьор, който не признава колоси. Живее извън суетата на големия град и обича да майстори това-онова по селската си къща. Далеч от киното, близо до истинския живот. През декември, Иван Иванов ще навърши 63, а написаното от него в книгите „Отговори" и „Всичко е живот", дава съвършените отговори на истинските въпроси. За любовта и човека.
• Споменът за детството е най-прекият път към съвършената ти душа. Върви!
• Няма по-конкретна мисъл от молитвата. Няма.
• Гордостта е невежество. Нищо друго.
• Да вървиш напред означава да извървиш пътя.
• Целта винаги ще бъде на крачка от теб, докато не чуеш сърцето си.
• Да ходи напред-назад всеки може. А да стои на мястото си?
• Когато мислиш за любовта, ти мислиш само със сърцето си и то прелива от благодарност. Не можеш да мислиш за любовта с ума си. Защото умът нищо не знае. Знае само сърцето. Сърцето може да се пръсне от любов. А умът от глупост.
• Работата на сърцето и човека е, да си приличат с живота. Нямат друга работа.
• Всички несгоди в ума на човека го правят немощен и слаб. Умът на човека винаги търси несгодите и ги намира. Умът знае да умножава несгодите, не да ги съкращава. Човекът слуша ума си и приема несгодите за свои. Несгодите са чужди на човека и са гнил плод на ума.
• Не да търси в суета е пътят на човека, но в знанието, че в благодат се ражда за успех и в радост от живеенето през всичките дни. Незнаещият спъва се и търси светлината в мрака, в незнание търси. Знаещият по пътя си върви в светлината и отстъпва мракът тогава пред него.
• Любовта живее в човека. Има дом. А човекът у дома си е.
• Да беше дъжд,
да беше облак,
да те нарисувам.
А, то - жена.
Контурите се губят.
Снимки: Иван Пейков