Какъв по-добър начин да посрещнете празниците от една селекция поетични определения на своеобразния феномен любов, който е едновременно по-аморфен от изкуството, по-целенасочен, отколкото науката, и по-философски, отколкото самата философия? Тук са събрани някои от най-запомнящите се дефиниции за любовта, подбрани от няколко стотин години литературна история...
Кърт Вонегът в „Сирените от Титан":
„Целта на човешкия живот, независимо кой го контролира, е да обичаш който е наоколо."
Стендал в „За любовта":
„Любовта е като треска, която идва и си отива, независимо от твоите желания...няма възрастови граници за любовта."
Лемъни Сникет:
„Любовта може да промени човек по същия начин, както родител може да промени едно бебе – странно, а и често се забърква голяма каша."
Сюзан Зонтаг в „As Consciousness Is Harnessed to Flesh: Journals and Notebooks, 1964-1980":
„Нищо не е мистериозно, никоя човешка черта. Освен любовта."
Чарлз Буковски в интервю:
„Любовта е нещо като сутрешната мъгла, нещо като да се събудиш и слънцето да не е още изгряло. Остава още малко и ще изгрее. Любовта е мъгла, която се запалва с първия слънчев лъч."
Уилям Шекспир в „Сън в лятна нощ":
„Любовта не гледа с очите, а с ума."
Фьодор Достоевски в „Братя Карамазови":
„Какво е ад? Твърдя, че това е страданието от невъзможността да обичаш."
Паулу Коелю в „The Zahir: A Novel of Obsession":
„Любовта е неукротима сила. Когато се опитаме да я контролираме, тя ни разрушава. Когато се опитаме да я подтиснем, като в затвор, тя ни заробва. Когато се опитаме да я разберем, тя ни оставя изгубени и объркани."
Харуки Мураками в „Кафка на плажа":
„Всеки, който се влюбва, търси липсващите парченца от себе си. Затова всеки, който е влюбен, се чувства тъжен, когато мисли за любимия си. Това е като да се върнеш в стая, в която имаш мили спомени и в която не си се връщал дълго време."
Антоан дьо Сент-Екзюпери в „Airman's Odyssey: Night Flight / Wind Sand & Stars / Flight to Arras":
„Любовта не е да се гледаме един друг, а да гледаме в една и съща посока."
Оноре дьо Балзак в „Physiologie Du Mariage":
„Колкото повече някой съди, толкова по-малко обича."
Агата Кристи в своята автобиография пише:
„Любопитна мисъл е, но само когато виждаш дадени хора да се държат абсурдно, тогава осъзнаваш колко много ги обичаш."
Източник: brainpickings.org
