"Това, което не ни убива, ни прави по-силни." – Ницше
Най-мъдрите, най-любящите и завършени хора, които някога сме срещали са тези, които са познали отблизо мизерията, поражението, загубата и намерилите своя път през дълбините на собственото си отчаяние. Същите тези хора, точно като нас, са имали много възходи и падения, но са приспособили своята чувствителност и разбиране към живота, което ги изпълва със състрадание и дълбока мъдрост. Хората, които са взели надмощие над този луд свят са и най-добрите приятели, с най-ценните съвети. Хора като тях не се раждат такива, те развиват душата си бавно с течение на времето.
И в интерес на истината, на всички нас понякога ни се налага да се изправим лице в лице с трудностите на живота и в повечето случаи, застанали пред големите предизвикателства, ние имаме правото на избор - да дадем възможност на ситуацията да ни унищожи психически и емоционално или да положим всички възможни усилия, за да продължим напред.
Ето защо напомняме за силните, но лесни за забравяне истини, които могат да ни помогнат в най-тежките моменти.
1. Болката е част от живота и любовта, тя ни помага да израстваме като човеци.
Много от нас се страхуваме от самите себе си, от своята собствена истина и най-вече от своите собствени чувства. Ние говорим и правим големи планове за живота си и любовта, но много често, когато сме близо до това да ги имаме, се страхуваме от тях. Ние се крием от най-верните ни чувства. Защото истината е, че както в живота,така и любовта понякога боли, а чувствата ни носят тревожност.
Още в ранна възраст ние сме учени да възприемаме болката като нещо лошо или вредно. А как можем да усетим истинската любов, ако ние се страхуваме да усетим това, което наистина чувстваме? Ние трябва да усетим болка, точно толкова, колкото можем да се усещаме живи и обичани. Болката има за цел да ни събуди. Да ни осъзнае. Болката е нещо, което можем да допуснем близо до себе си, точно колкото добрите чувства. Защото можем да разберем колко сме силни, само когато силата е единственият избор, който имаме.
Всичко е в това как възприемаме нещата изпречили се на пътя ни. Болката е чувство. Нашите чувства са част от нас - от нашата собствена реалност. И ако смятаме да се срамуваме от тях или да се крием зад тях, тогава позволяваме лъжите на несигурността да унищожат нашата реалност. Ние трябва да си позволим правото да живеем с болката, да я издържим, да носим белезите й, да се справяме с реалностите на живота, като можем да я превърнем в най-силната, най-мъдрата и най-истинска версия на самите себе си.
2. Най-големите ни страхове наистина не съществуват.
Когато изпаднем в затруднение от професионален или битов характер – като приятели, родители или в любовта си, често ни обзема неувереност и колебание как да постъпим, тогава не бива да позволяваме лъжите на страха да ни спрат да вземем правилното решение за нас и за хората около нас.
Въпреки че страхът има погубваща сила, той не е толкова мощен и непреодолим, колкото изглежда. Страхът е толкова дълбок, колкото умът ни позволява да бъде. Независимо пред каква ситуация сме изправени и доколко страхът е обсебил ума ни, ние все още държим контрола над живота си в свой ръце. Ключът е да признаем страха си и директно да се насочим към него. Борбата със самите нас вероятно е най-трудната задача, пред която можем да се изправим, но ако не го направим, страхът се превръща в безмълвна тъмнина, която за кратко дори можем да забравим, но той винаги „дебне в засада" и е готов да ни атакува безкомпромисно.
Трябва да бъдем смели! И да не забравяме, че кураж не значи, че страхът не съществува; кураж означава да не позволяваме страхът да ни спре да се движим напред в нашия собствен живот.
3. Ние израстваме като хора благодарение на опита.
С течение на времето откриваме, че животът не е непременно по-лесен или по-труден, отколкото сме мислили, че ще бъде, това е така, просто защото лесните и трудни моменти не винаги идват така, както си ги представяме. И в това няма нищо лошо: непредвидимостта прави живота ни по-интересен. Когато спрем да очакваме нещата да бъдат и да се случват по определен начин, тогава ще можем да ги оценим такива, каквито са. Крайно време е да си дадем сметка, че най-големите подаръци в живота рядко са опаковани, както очакваме.
Опитът е това, което получаваме, когато плановете ни не вървят по план. Опитът е най-ценното ни притежание, той е нашата сила. Ние имаме силата да превърнем нашите рани и тревоги в мъдрост; просто трябва да направим нещо за тях. Трябва да приемем това, което се е случило и да използваме това, което можем да научим, за да вървим напред. Всичко, което сме преживяли ни дава надмощие, за да се справим с всичко, което все още предстои да ни се случи. Осъзнаваме това и продължаваме напред.
4. Не можем да променим ситуацията, ако не поемем отговорност за нея.
Зигмунд Фройд е казал: "Повечето хора всъщност не искат свобода, защото свободата предполага отговорност, а повечето хора се страхуват от отговорността." Не трябва да позволяваме това да важи за нас. Когато обвиняваме другите за това, което става в живота ни, ние отричаме своята собствена отговорност - така предаваме властта над нас самите в ръцете на някой друг.
Не бива да се заблуждаваме в нищо друго, тъй като цената на щастието е отговорността. Колкото по-скоро спрем да държим всеки друг отговорен за собственото си щастие, толкова по-щастливи ще бъдем. Ако не сме доволни днес и сега, за това положение не е виновен някой друг, освен самите ние.
В крайна сметка, нашето щастие зависи от нашата самоувереност - непоколебимата готовност да поемем контрола на нашите сегашни обстоятелства, мислейки за себе като героя на живота, а не като жертвата.
5. Настоящето е единственото, с което трябва да се справим.
Животът не е представата ни за някой бъдещ ден или нещо отдавна отминало, животът е тук и сега с цялата ни обкръжаваща реалност. Ние можем да използваме всички средства, за да работим върху идеализирано утре, но все пак ще трябва да се справяме със света такъв, какъвто е днес.
Понякога ние избягваме да преживяваме момента където сме, защото сме разработили убеждения, базирани на минал опит, че това не е мястото, където трябва да сме или сме искали да бъдем. Но истината е, че където сме сега - е там, където трябва да бъдем днес, за да стигнем до мястото, където искаме да бъдем утре. Така че,трябва да оценяваме това къде се намираме. Ние можем да се оглеждаме наоколо, с усърдно отворени очи към възможностите. И да не забравяме, че голяма част от нашите страхове не съществуват, те само ни ограничават да бъдем това, което искаме да бъдем. И голяма част от онова, което ще ни направи щастливи е по-близо до нас, отколкото си представяме.
Щастието е начин на мислене, което може да се проектира само в настоящето. Това не е момент в бъдещето или момент от миналото; все още, за съжаление, това погрешно схващане заблуждава доста хора. По-младите изглежда мислят, че щастието ги очаква през предстоящите им години, докато много възрастни вярват, че най-добрите им моменти са зад тях. Не бива да позволяваме на миналото и бъдещето да ни откраднат настоящето.
6. Винаги, винаги трябва да намираме нещо, за което да бъдем благодарни.
Животът става по-добър, когато се усмихваме. Когато намираме нещо положително в отрицателните ситуации, това не ни прави наивни, това е знак за лидерство и сила. Да мислим за цялата красота, която е около нас и да се усмихваме, да бъдем благодарни за малките неща в живота, защото ако само се замислим, ще видим колко значими са те. А благодарността, че ги имаме, ще ни направи щастливи.
7. Великите неща отнемат време.
Незабавните резултати рядко са най-успешните резултати. С търпение можем много да разширим своя потенциал. Но не трябва да забравяме, че търпението не е изчакване, търпението е способността да се поддържа добро отношение, докато работим усилено за това, в което вярваме. Това е желанието да останем фокусирани и уверено да залагаме на всяка малка стъпка напред към голямата цел.
8. Одобрението на другите не бива да бъде от значение за нас.
Когато работим, за да постигнем нещо важно в живота си, понякога изпитваме необходимостта някой да одобри напредъка ни. Но истината е, че това е глупаво...
Никой от нас не е на този свят, за да живее според очакванията на другите, нито пък трябва да се чувстваме така сякаш другите са тук, за да отговарят на нашите. Всеки от нас има своя собствен и уникален път. Успехът - всеки го разбира по свой собствен начин. Ние не трябва да бъдем делигирани, за да бъдем значими. Не е нужно да търсим одобрението на някой друг, колкото и важно място да заема той в живота ни. Ние просто трябва да вярваме в себе си и в това, което искаме да постигнем. Успехът за някого, може да има различно определение от нашето.
9. Ние не сме сами.
В трудни моменти е хубаво да знаем, че не сме сами. Много хора водят същата битка като нас. Така че е без значение за колко неудобна или жалка мислим собствената си ситуация, трябва да знаем, че има и други хора, изпитващи същите емоции, в същия момент. Когато си казваме: "Аз съм сам!", тогава умът ни се опитва да ни хване в капана на една голяма лъжа.
С други думи, животът не е съвършен, но със сигурност може да бъде добър. Нашата цел не е да си създадем идеален живот, а да живеем един несъвършен живот в състояние на мир и с изпълнената с възходи и падения реалност. Да ставаме всяка сутрин и да гледаме наоколо по начин, по който не вземаме нищо за даденост. Защото всеки ден е подарък. Да не позволяваме на болката в дадена ситуация, да ни хвърли в мисли за безнадежност. Да не позволяваме на горчивината да открадне сладостта от живота ни. На страха да ни обезличи. Да променим мислите си, за да променим нашата реалност, така и света ще се превърне в едно по-красиво място...
Един от най-великите дарове на живота е фактът, че животът е труден. Защото в справянето с житейските трудности, ние изграждаме безценна сила. Тази сила ни дава възможност да изпълним успешно нашите най-дълбоки и най-значими цели. Животът понякога е труден, но въпреки това, ние можем да бъдем успешни и щастливи.
Източник: goweloveit.info
Снимки: pinterest.com
