През 1967 г. Джон Ленън пише песента „Всичко, от което се нуждаем, е любов". Малко по-късно същият признава, че е малтретирал жена си, изоставил е едно от децата си, засипвал е с хомофобски и антисемитски обиди своя еврейски мениджър гей и обича да се разхожда абсолютно гол пред тълпа от хора с камери.
Тридесет и пет години по-късно пък Трент Резнър от групата Nine Inch Nails създава песента „Любовта не е достатъчна". И въпреки, че е известен с шокиращите си представления на сцената и гротескно тревожни клипове, той успява да се излекува от наркотичната и алкохолна зависимост, да се ожени и създаде семейство, след което да зареже кариерата си, за да остане у дома и да бъде един добър съпруг и баща.
Единият от тези мъже има ясни и напълно реалистични разбирания за любовта. Другият – не. Единият идеализира любовта, виждайки в нея решението на всички проблеми. Другият – не. Единият навярно е страдал от нарцисизъм, другият – не...
Живеем във време, в което мнозина идеализират любовта. Склонни сме да виждаме в нея възвишена панацея за всички житейски проблеми. Филмите и книгите я представят като крайна цел в живота, окончателно решение на всичките ни болки и борби.Но точно заради това, че идеализираме любовта, ние я надценяваме. В резултат се налага да плащаме за тези заблуди.
Когато вярваме, че „всичко, от което имаме нужда, е любов", като Ленън, ние сме склонни да игнорираме фундаментални ценности: уважение, смирение и ангажираност пред хората, за които се грижим. В края на краищата, ако любовта решава всичко, защо трябва да се занимаваме и с други неща – със сложни неща?
Но ако като Резнър вярвахме, че „любовта не е достатъчна", щяхме да разберем, че здравата връзка изисква нещо много повече от емоции и изпепеляващи страсти. Щяхме да разберем, че в човешките отношения съществуват далеч по-важни неща от това просто да сме влюбени и че успехът на нашите отношения зависи от по-дълбоки ценности.
Три горчиви истини за любовта
Проблемът с идеализирането на любовта с крие в това, че в нас се пораждат нереални очаквания към нейната същност и онова, което тя може да ни предложи. Тези нереални очаквания провалят същите тези отношения, на които толкова много държим. Нека бъдем по-точни:
1. Любовта не винаги съвпада със съвместимостта
Само фактът, че сте се влюбили в някого, не означава, че той е най-подходящият партньор за вас, нито че е сродната ви душа. Любовта е емоционален процес, съвместимостта – логичен. И не е задължително двата да преминават един в друг. Може да се влюбите в човек, който не се държи добре с вас, който ви кара да се чувствате зле, да не ви уважава толкова, колкото вие го уважавате или пък животът му да е толкова объркан, че да скапе и вашия.
Може да се влюбите в някого, чиито амбиции и цели в живота противоречат на вашите или в някого, чиито философски убеждения и възгледи влизат в конфликт с вашето разбиране за реалност. Може да се влюбите в някого, който изсмуква жизнените ви сили. Да, парадоксално е, но е факт. Всички тези катастрофални отношения, за които ми разказват хората в писмата си, са били създадени заради емоции. Те са почувствали онази прословута „искра" и са си загубили ума. Какво от това, че Той е алкохолик, вманиачен християнин, а Тя е наркоманка или бисексуална! Все едно, в този момент на тях им се струва, че това е нещо толкова нормално и естествено. И когато след половин година тя го замеря с лайна, а той се моли на Иисус по дванадесет пъти на ден за нейното спасение, изненадано се питат: „Защо нищо не е както трябва?" В действителност всичко е тръгнало не както трябва още преди да започне.
Истината е, че когато търсите партньор, трябва да ви ръководи не само сърцето, но и умът. Да, всички искаме до себе си човек, който да кара пулсът ни да учестява, но трябва също така и да се съобразим с това как се отнася той към хората, какви са неговите амбиции и възгледи.
2. Любовта не може да реши проблемите в отношенията
С моята първа приятелка бяхме безумно влюбени един в друг, но живеехме в различни градове, нямахме пари да се виждаме често, а и семействата ни се мразеха. Така ежеседмично преминавахме през безмислени кавги и драми. Но всеки път, когато се карахме, на следващия ден се сдобрявахме и си напомняхме, че се обичаме безумно, и че нито една дреболия няма значение, защото ние то-о-о-олкова много се обичаме и със сигурност ще намерим начин да решим всичко, трябва само да почакаме малко, да се огледаме и всичко ще се оправи.
Тази бурна любов ни караше да вярваме, че можем да преодолеем всичко... уви, всъщност абсолютно нищо не се променяше. Кавгите се повтаряха. Аргументитте ставаха все по-остри. Невъзможността да се виждаме висеше на шията ни като камък. Бяхме погълнати от себе си дотолкова, че дори не можехме да общуваме нормално. С часове висяхме на телефона без да си кажем нищо съществено. Сега, оглеждайки се назад, разбирам, че за нас не е имало никаква надежда. Но въпреки това продължи три нещастни години!
Едва ли ви изненадва това, че отношенията ни пламнаха и се разбиха като дирижабъла Хинденбург. Раздялата беше ужасна. Но от тези отношения аз си взех голяма поука: любовта може да ви кара да приемате по-леко проблемите в живота, но тя не решава нито един от тях. Емоциите могат да бъдат опияняващи, всяка покорена височина да изглежда все по-впечатляваща, но докато не се появи стабилна твърда почва под краката ви, приливната вълна на емоциите в крайна сметка ще помете всичко.
3. Не винаги си струва да се жертваш за любовта
Една от важните характеристики на любовта е вашата способност да мислим за човека до себе си повече, отколкото за себе си. Но въпросът, който рядко си задаваме е: „Какво всъщност жертвам за другия и струва ли си наистина?"
В любовните взаимоотношения е нормално и двамата понякога да жертват своите желания, своите потребности и своето време заради другия. Това е съвсем адекватно и здравословно поведение и именно то прави отношенията наистина важни. Но когато става дума да се жертва собственото самоуважение, чувството за собствено достойнство, физическото състояние, амбициите и целите в живота само и само, за да си с някого, любовта става трудна. Любовните взаимоотношения би трябвало да бъдат допълнение на нашата идентичност, а не да й вредят или да бъдат неин заместник.
Ако се намираме в ситуация, в която търпим и дори толерираме неуважително и оскърбително поведение, това означава, че позволяваме нашата любов да ни погълне и да ни превърне в една нула. Ако не сме внимателни, от нас ще остане само черупката от човека, който някога сме били.
Тест за приятелство
Един от съветите на тема взаимоотношения е: „Вие и вашият партньор трябва да сте най-добри приятели". Повечето хора възприемат този съвет само от позитивната му страна: „Аз трябва да отделям време за партньора си, както правя за най-добрия си приятел", „Аз трябва да си говоря с партньора открито, както говоря с моя най-добър приятел"„Аз трябва да се забавлявам с партньора си така, както се забавлявам с най-добрия си приятел".
Струва си обаче да се погледне на ситуацията и под негативен ъгъл: „Бихте ли позволили на своя най-добър приятел да се държи толкова ужасно, както се държи вашата половинка?" Невероятното е, че когато зададем този въпрос, дори в повечето случаи на нездравословни или зависими взаимоотношения, отговорът е „Не".
Познавах една жена, която току-що се беше сгодила. Тя обожаваше годеника си. Но не забелязваше факта, че той се размотава без работа през цялата година, не проявява никакъв интерес към подготовката за сватбата и често я оставя сама, за да кара сърф с приятели. Независимо от всичко обаче тя се омъжи за него.
Но когато емоционалният връх от сватбата премина, остана реалността. Година след сключването на брака той все още не работеше, докато тя го издържаше, не пипваше нищо вкъщи, сърдеше се, ако тя не сготви вечеря и всеки път, когато тя опиташе да възрази, той я нападаше с обиди. И да, все още я зарязваше често, за да ходи на сърф с приятелите си.
Истината е, че тя попадна в тази ситуация, защото игнорира трите горчиви истини за любовта, описани по-горе. Просто я идеализираше. Пренебрегна всички сигнали, които той подаваше и сляпо вярваше, че любовта е гаранция за съвместимост. А тя не беше. Когато приятелите и близките й споделяха безпокойството си относно сватбата, тя вярваше, че любовта ще реши всички проблеми. Но това не се случи. И сега, когато всички проблеми й се струпаха, тя се обърна към приятелите си за съвет какво още да направи, какво още да даде от себе си, за да се оправят нещата. А истината е, че не можеха.
Защо в нашите романтични връзки търпим поведение, което никога и за нищо на света не бихме търпели от приятелите си?
Представете си, че вашият най-добър приятел се премести да живее при вас, мота се и разхвърля къщата, отказва да си потърси работа, не плаща наем, изисква от вас да му приготвяте вечеря и се сърди, кара ви се, когато вие се оплаквате. Такова приятелство със сигурност ще приключи по-бързо и от актьорската кариера на Парис Хилтън.
Ето ви и друга ситуация. Приятелката на един мъж била толкова ревнива, че поискала той да й даде паролите от всички си акаунти и настоявала да го придружава във всичките му командировки. Неговият живот практически бил под 24-часово наблюдение, 7 дни в седмицата. И от това очевидно страдало неговото самоуважение. Тя не му позволявала да направи сам каквото и да било.Той самият престанал да вярва, че може да направи нещо сам. И въпреки всичко той останал с нея! Защо? Защото я обичал!
Запомнете следното: Единственият начин да получите пълно удоволствие от любовта, е да намерите в живота си нещо по-важно от любовта.
Може да обичате много и различни хора през целия си живот. Може да обичате такива, които са подходящи за вас и такива, които не ся подхадящи за вас. Можете да се забърквате в прости или пък в сложни любовни отношения. Можете да обичате, когато сте млади и когато сте стари. Любовта не е уникална. Любовта не е рядкост. Любовта не е дефицитна стока. За разлика от вашето самоуважение. От вашето чувство за собствено достойнство. От вашата способност да се доверявате. Ако загубите самоуважение, чувството си за собствено достойнство или способността да се доверявате и да вярвате на хората, ако загубите своята увереност, ще бъде много трудно да си ги върнете пак.
Любовта – това е чудесно преживяване. Това е едно от най-впечатляващите преживявания и опит, който животът може да ни предложи. И това е нещо, към което всеки трябва да се стреми.
Но както при всеки житейски опит той може да бъде здравословен и нездравословен. Както всеки друг опит той не бива да бъде определящ за вас, за вашата идентичност и вашата цел в живота. Ние не можем да си позволим той да ни погуби. Ние не можем да пожертваме за него нашата личност и самоуважение. Защото в момента, в който направим това, губим и любовта, и себе си. Истината е, че в живота имаме нужда от нещо повече от любов.
Любовта е великолепна. Любовта е прекрасна. Любовта е необходима. Но любовта не е достатъчна.
Автор: Марк Менсън
Източник: Аdme.ru
