"Има хора, които като осъзнаят, че уязвимостта и нежността са важни, те се предават и го приемат. За мен самата, това беше една огромна битка. Изгубих битката, но вярвам, че спечелих обратно живота си." ~ Брен Браун

Срамът – това е епидемията на нашата култура. Така мисли Брен Браун - специалист, изучаващ междуличностните отношения.
Тя е успяла да изясни, че главният проблем, намиращ се в основата на социалните връзки е уязвимостта и неспособността да приемаме собственото си несъвършенство – единственото, което ни прави уникални.

"Първите 10 години работех сред социални работници и правех кариера в тази област. Веднъж при нас дойде нов професор и каза: „Запомнете – онова, което не може да бъде измерено, не съществува". Това много ме удиви. Всички ние сме свикнали с това, че животът е хаос. И повечето хора около мен се опитваха да го обичат такъв, а на мен винаги ми се щеше да подредя живота – да взема цялото това многообразие и да го подредя в красиви кутии.
Затова реших да се заровя в най-сложната житейска тема, да разбера същността й и да покажа на останалите как работи всичко това. Избрах отношенията между хората. Защото след 10 години работа в социалната сфера, започваш съвсем добре да разбираш, че хората – те са целта и смисъла на нашия живот.

"Ненавиждах уязвимостта у хората. Реших да я анализирам, да разбира в какво се състои и да я поправя. В продължение на 5 години изучавах хиляди истории, за да разреша тази загадка".

Познато ли ви е това – отивате при шефа си и той ви казва: "Ето 37 неща, в които си най-добър от всички и ето едно, в което има още какво да научиш". И всичко, което ви остава в главата ви след този разговор е именно последното – този недостатък. Моето изследване изглеждаше ето така – когато питах хората за любовта, те ми разказваха за тъгата. Когато ги питах за привързаността, те ми разказваха за най-болезнените си раздели. На въпроса за близостта, получавах отговори за изневярата.

Едва след 6-седмично изследване, разбрах че вината за цялото това поведение и размишления са дело на срама.
Ние всички се боим, че не сме достатъчно добри за отношенията, които имаме – недостатъчно стройни, богати, добри. Това глобално усещане отсъства единствено у хората, които по принцип не са способни на нищо.
Написах книга за тази теория, но нещо все още липсваше. Ако трябваше да селектирам всички интервюирани от мен хора, на такива които наистина се чувстваха нужни /в същината си всичко опира точно до това чувство/и онези, които
непрестанно се бореха да се сдобият с това усещане, то между тях стоеше само едно различие.
Едните просто вярваха, че са достойни за него, а другите – не. Оказа се, че има нещо което ни отделя от любовта и това е страхът да останем неразбрани.
Реших, че това трябва да бъде изучено по-дълбоко, затова продължих с изследванията си.
Взех една красива папка, записах в нея всички файлове с истории и се замислих как да нарека всички онези щастливи хора, които са доволни от живота си. И първото, което ми хрумна, беше "Искрени". Това бяха искрените хора, живеещи с усещането за собствената си полезност. Тези хора имаха смелостта да бъдат несъвършени.
Те бяха доволни от всичко, понеже им достигаше смелост да се откажат от представлението свързано с това, какви трябва да бъдат.

У тези хора имаше още едно интересно качество. Те говореха за това, че е нужно да могат първи да казват: "Обичам те", че е нужно да действат, когато нямат никакви гаранции за успех, за това, че е нужно спокойно да седят и да чакат позвъняването на лекаря след сериозно изследване. Те бяха готови да инвестират чувствата си във връзка, която може и да не се окаже сполучлива и дори приемаха това за необходимо условие.
Ставаше ясно, че уязвимостта им не беше слабост. Тази усещания - емоционален риск, незащитеност, непредсказуемост – те изпълват живота ни ежедневно. Изследвайки всичко това години наред, стигнах до извода, че способността да не крием своите недостатъци и да бъдем честни – те са най-точния инструмент за измерване на нашата сила и смелост.

Наблюдавах какви решения приемат щастливите и искрени хора, и как се отнасяха към своите недостатъци. Ние живеем в крехък и уязвим свят. Когато прикриваме някои от нашите чувства, заедно с тях без да искаме започваме да прикриваме и други – благодарността, щастието, радостта.
Ежедневно се преструваме, че нашите постъпки не влияят на хората около нас. Държим се по този начин и у дома, и на работа. Клокочим от чувства, които прикриваме под различни маски. Живеем този живот като публика, а не като главни герои. Срамуваме се да казваме истината, да споделяме болката, да рискуваме, да обичаме.
Противоотровата срещу срама е съчувствието. Когато страдаме, силните хора до нас имат смелостта да ни кажат: „Аз те разбирам, ще бъда с теб!". Ако искаме да открием път едни към други, този път е състраданието.

Брен БРАУН

Изображения: samingersoll.com, toxicbreedsfunhouse.blogspot.com